Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Защо тази жена не можеше да каже и едно нещо, без да те ужили?
Елейн прехвърли довършената плитка през рамо, след което я изгледа надменно. Надменно не, ами оттатък.
— Наистина се надявам, че Ранд е добре. — Нинив изсумтя: Егвийн беше казала, че ще трябва да минат дни, докато отново се вдигне на крака, но поне беше Изцерен. Елейн продължи: — Никой досега не е успял да го научи, че не бива да се пренатоварва. Той не знае ли, че Силата може да го убие, ако притегли прекалено много, или ако заприда, когато е изтощен? Това е вярно колкото за нас, толкова и за него.
Искаше да смени темата, така значи?
— Може и да не знае — отвърна й Нинив с мило гласче, — след като няма Бяла кула за мъже. — Това я подсети за още нещо. — Смяташ ли, че наистина е бил Самаил?
— Това едва ли има значение за нас, нали? Това, за което трябва да помислим според мен, е как отново да използваме пръстена. За нещо повече от срещите с Егвийн. Толкова много има още да се учи. Колкото повече научавам, толкова повече разбирам, че още нищо не знам.
— Не. — Нинив всъщност не очакваше, че Елейн ще извади тутакси пръстена тер-ангреал, но инстинктивно пристъпи към тухлената печка. — Никакви разходки повече из Тел-айеран-риод, за никоя от нас, освен за да се срещаме с нея.
Елейн обаче продължи, все едно че изобщо не я беше чула. Все едно че Нинив говореше на себе си.
— Това не е като да ни се налага да преливаме. Така няма никаква опасност да се издадем. — Не погледна към Нинив, но в гласа й се долови жилеща нотка. Тя настояваше, че могат да използват и Силата, стига да са предпазливи. Ако питаха Нинив, Елейн правеше точно това зад гърба й. — Ще се обзаложа, че ако някоя от нас посети тази нощ Сърцето на Камъка, Егвийн ще е там. Помисли си само, ако ние можехме да говорим с нея в нейните сънища, нямаше да се тревожим, че можем да се натъкнем на Могедиен в Тел-айеран-риод.
— Смяташ, че е лесно да се научи, така ли? — попита сухо Нинив. — Ако беше така, защо досега не ни е научила? Защо тя сама не го направи преди? — Но не беше съвсем искрена. Тъкмо тя се безпокоеше от Могедиен. Елейн знаеше, че жената е опасна, но все едно да знаеш, че една пепелянка е опасна; Елейн знаеше, но Нинив беше хапана. А възможността да общува, без да влиза в Тел-айеран-риод, сама по себе си щеше да е много ценна, дори ако се оставеше настрана избягването на Могедиен.
Така или иначе, Елейн продължаваше да не й обръща внимание.
— Не разбирам защо толкова настояваше да не казваме на никого. Не виждам никакъв смисъл. — За миг тя прехапа горната си устна. — Има и друга причина да говорим с нея колкото може по-скоро. Тогава изобщо не ми направи впечатление, но когато ми заговори последния път, тя изчезна по средата на изречението. Сега си спомням, че преди да го направи, изведнъж се изненада и като че ли изплаши от нещо.
Нинив вдиша дълбоко. Успя да запази обаче гласа си спокоен.
— Могедиен?
— Светлина, ти наистина си мислиш все весели неща! Не. Ако Могедиен можеше да влиза в сънищата ни, вече щяхме да го знаем. — Елейн леко потръпна: имаше все пак известна представа колко опасна беше Могедиен. — Както и да е, но не беше това. Изплашена беше, но не чак толкова.
— Тогава сигурно нищо не я заплашва. Може би… — Нинив сърдито стисна устни. Само дето не беше сигурна за какво точно е сърдита.
Да прибере пръстена така, че да не е непрекъснато пред очите им освен за срещите с Егвийн, беше добра идея. Всяко влизане в Света на сънищата можеше да ги прати в ръцете на Могедиен и отбягването на Могедиен беше повече от добра идея. Вече знаеше със сигурност, че я бяха надвили. Тази мисъл я ядеше, но си беше чистата истина.
И все пак съществуваше някаква възможност сега Егвийн да има нужда от помощта им. Малка възможност, но все пак. Само защото основателно се безпокоеше от Могедиен не означаваше, че подценява тази възможност. А и можеше да се окаже, че Ранд е преследван от някой Отстъпник по същите лични мотиви, заради които Могедиен преследваше нея и Елейн. Според сведенията от Егвийн, както от Кайриен, така и от планините преди това, намирисваше, че един мъж се кани да резне мръвка от плешката на друг. Не че разбираше какво можеше да направи по въпроса самата тя. Но Егвийн…
Понякога на Нинив й се струваше, че като че ли е забравила защо все пак е напуснала Две реки. За да измъкне четирима младежи от селото си от паяжините на Айез Седай. Не че бяха много по-млади от нея — само с няколко години, — но разликата изглеждаше голяма, когато си селската Премъдра. Разбира се, Женският кръг в Емондово поле трябваше вече да е избрал нова Премъдра, но от това селото не преставаше да си бъде нейното, нито те по-малко нейни хора. И в основата на всичко, това не я правеше по-малко Премъдра. Но по някакъв начин закрилата на Ранд, Егвийн, Мат и Перин от Айез Седай се беше превърнала в това да им помогне да оцелеят, докато най-накрая, без тя самата да разбере кога точно и как, и тази цел бе затънала под тежестта на други грижи. Влизането в Бялата кула, за да се научи как по-добре да надвие Моарейн, бе довело до изгарящото желание да изучи Церителството. Дори отвращението й от това, че Айез Седай се месят в живота на хората, сега съжителстваше с желанието й да стане такава. Не че наистина го искаше, но това беше единственият начин да научи това, което държеше да научи. Всичко беше станало толкова заплетено, също като в някоя айезседайска паяжина, в която самата тя се беше оплела и не знаеше как да се измъкне.