Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Щом трябва да направиш нещо — изръмжа тя, без да вади клечката от устата си, — по-добре гледай да свикнеш.
— Какво каза? — попита Елейн. — Ако ще говориш, по-добре извади това от устата си.
Нинив изтри брадичката си и я изгледа яростно през рамо. Елейн беше приседнала на тясното си креватче с подвити настрани краченца и решеше боядисаната ги в черно коса. И вече си беше облякла белите панталонки, целите обшити с пайети, и снежната копринена блузчица с диплички по деколтенцето, което беше твърде отворенко. Напръсканото с пайетки бяло елече лежеше до нея. Бяло. И тя си имаше още два костюма за представления, шиеха й и трето, и все в бяло.
— Щом се обличаш по този начин, Елейн, не бива да седиш така. Неприлично е.
Щерката-наследница я изгледа намусено, но все пак свали обутите си в пантофи крака на пода. И вдигна надменно брадичката си — по навик.
— Смятам да се поразходя из града тази сутрин — каза тя хладно, без да спира да си оправя плитката. — Този фургон е много… тесен.
Нинив оплакна устата си и се изплю в умивалника. Шумно. През деня фургонът наистина започваше да изглежда по-малък. Да, трябваше да се крият от любопитни погледи колкото се може повече — това беше нейна идея, за която вече съжаляваше — но беше започнало да става тъпо. Трите дни, затворени тук с Елейн, освен когато трябваше да излизат за представленията, вече й се струваха като три седмици. Не беше си давала сметка досега колко злъчен език има Елейн. Трябваше да дойде някакъв кораб. Какъвто и да е кораб. Готова беше да даде и последната монета, скрита в тухлената печка, и последния накит, каквото и да е, за един кораб днес.
— Добре де, това по теб няма да привлече ничие внимание, нали така? Но би могла да направиш няколко кълбета по улицата. Или може би разчиташ на панталонките, както са ти се лепнали по бедрата?
Сините очи светнаха, но брадичката остана вдигната и гласът — леден.
— Сънувах снощи Егвийн и между новините за Ранд и това, което става в Кайриен — защото мен все пак ме притеснява какво става там, въпреки че на теб ти е все едно — та между другото тя ми каза, че напоследък си започнала да се превръщаш в една врещяща вещица. Не че и аз си го мисля непременно. Аз по-скоро бих казала „продавачка на риба“.
— Сега ти ме чуй, своенравно момиченце такова! Ако не вземеш да… — Кипнала от яд, Нинив все пак затвори уста, пое си дълбоко дъх и се постара да продължи по-спокойно. — Сънувала си Егвийн? — Елейн кимна отсечено. — И тя ти е говорила за Ранд и Кайриен? — По-младата жена завъртя очи с досада и продължи да си оправя плитката. Нинив пусна ръката си от кичура пиринченочервена коса и си каза, че е крайно време да престане да се опитва да учи щерката-наследница на Андор на елементарни правила на добро поведение. Ако не намереха скоро кораб… — Ако изобщо си в състояние да мислиш за нещо друго, освен как да си покажеш още повече от краката, може би ще се заинтересуваш, че тя беше и в моите сънища. Каза, че вчера Ранд спечелил голяма победа в Кайриен.
— Аз може и да си показвам краката — джафна Елейн и на бузите й избиха червени петна, — но поне не си фръцкам… И ти ли си я сънувала?
Не им отне много време, докато си сверят бележките, въпреки че Елейн продължи да демонстрира змийското си езиче; Нинив беше имала предостатъчно основания да крещи на Егвийн, а Елейн положително беше сънувала, че парадира пред Ранд в костюмчето си с пайетите, ако не и в нещо още по-оскъдно. Да й го каже си беше просто проява на искреност. Въпреки това скоро стана ясно, че Егвийн им е казала едни и същи неща, с което не остана никакво място за съмнение.
— Тя непрекъснато ме уверяваше, че наистина е при мен — измърмори Нинив, — но аз си мислех, че е само част от съня ми. — Егвийн често им беше казвала, че това е възможно — да се говори с някого в сънищата му, — но никога не беше казвала, че и тя го може. — Но откъде накъде трябваше да й вярвам? Искам да кажа, че според нея тя най-после е разбрала, че той носи със себе си някакво копие, което било сеанчанска изработка. Това е нелепо.
— Разбира се. — Елейн вдигна едната си вежда в показно раздразнение. — Също толкова нелепо, колкото да срещнеш Церандин с нейните с’редит. Би трябвало да има и други сеанчанци, Нинив, и копията сигурно са най-малкото, което са оставили.