Пазачът на фара [bg]

Малката къща на семейство Сверин се намираше в квартал Мьорхулт и беше уютно разположена до морето. Днес беше по-топло, денят предвещаваше идването на лятото и Патрик остави якето си в колата. Беше се обадил да предупреди, че ще идва, и щом Гунар отвори вратата, Патрик видя, че в кухнята вече ги очаква кана кафе. Така беше по крайбрежието. Сервираха кафе и сладки както при тъжни, така и при радостни поводи. Като полицай през годините той бе изпил безброй литри кафе по време на домашни посещения като това.

– Влизай. Ще видя дали мога да накарам Сигне да...

Гунар не довърши изречението, ами тръгна по стълбите към втория етаж.

Патрик остана да чака в антрето. Но Гунар се забави, така че накрая Патрик реши да влезе в кухнята. В къщата цареше тишина и той си позволи да надникне и във всекидневната. Вътре беше чисто и спретнато, пълно с красиви стари мебели и покривки, както беше обичайно в домовете на по-възрастните хора. Навсякъде в стаята имаше рамкирани снимки на Матс.

Разглеждайки ги, Патрик проследи живота му от пеленаче до зрял мъж. Имаше приятен вид и симпатично лице. Изглеждаше доволен, щастлив. Съдейки по снимките, детството му е било хубаво.

– Сигне ей сега ще слезе.

Патрик така бе потънал в мисли, че гласът на Йоста го стресна и той едва не изпусна снимката, която държеше в ръка.

– Колко много хубави снимки – каза той, внимателно остави снимката на бюрото и последва Гунар в кухнята.

– Винаги съм обичал фотографията, така че през годините се натрупаха доста снимки. Хубаво е, че ни е останал поне някакъв спомен.

Леко смутен, Гунар се захвана да налива кафе в чашите.

– Искаш ли захар или мляко? Или и двете?

– Пия го черно, благодаря.

Патрик се настани на един от белите кухненски столове. Гунар остави една от чашите пред него и седна от другата страна на масата.

– Можем да започваме, Сигне ей сега ще дойде – повтори той и хвърли тревожен поглед към стълбите.

На горния етаж не се чуваше движение.

– Тя как е?

– Не е продумвала от вчера. Докторът каза, че ще мине да я види малко по-късно. Лежи в леглото през цялото време, макар да не може да заспи.

– Много цветя – отбеляза Патрик и кимна към кухненския плот, където бяха наредени множество букети както в истински, така и в импровизирани вази.

– Хората тук са много мили. Предлагат ни компанията си, за да не сме сами, но в момента не бих издържал вкъщи да се мотаят чужди хора.

Гунар сложи бучка захар в кафето си, взе си сладка и я потопи в чашата си, преди да я лапне. Въпреки това явно му бе трудно да я преглътне и се наложи да я прокара с глътка кафе.

– Ето те и теб – каза Гунар и се обърна към Сигне, която се задаваше по коридора.

Не я бяха чули да слиза по стълбите и Гунар стана, за да я посрещне. Хвана я нежно под ръка и й помогна да седне, сякаш беше някоя старица. Сигне като че наистина бе остаряла с няколко години за едно денонощие.

– Докторът ще дойде след малко. Сега пийни кафе и си вземи сладка. Трябва да хапнеш нещо. Да ти направя ли сандвич?