Конан Непобедимия [bg]

— Както заповядате… господин капитан.

Този път Харанидес не забеляза сарказма, с който бяха произнесени тези думи. Това трябваше да бъде следата, която търсеше. В името на Митра, трябваше да бъде. Едва се сдържаше да не препусне в галоп пред своята войска, ала си наложи да продължи с бавен конски ход. Трябваше да запази силата на конете, ако наистина му предстоеше преследване, и той се молеше дано има истинска гонитба.

Мъжете, пръснати на изток, заемаха местата си, щом подадоха сигнала. Всеки се включваше в колоната, когато проблясването на огледалото стигнеше до него. Хората зад войника, който пръв бе открил следа, трябваше да поемат на запад, за да се доберат до колоната. Ако това се окажеше фалшива тревога…

Изкачиха още един хълм и пред очите им се показа малка група войници. Когато капитанът се приближи към тях, още един конник от изток се включи към колоната. Харанидес най-сетне си позволи да пришпори коня си и препусна в галоп. Един от войниците излезе напред и докосна почтително челото си.

— Капитане, изглежда, че е имало лагер, но има и…

С махване на ръка Харанидес го накара да замълчи. И сам можеше да види какво бе необичайното в тази долчинка между двата хълма. Лешояди с черни крила и плешиви глави, омазани в червено от храната, която бяха погълнали, се гушеха на земята и предпазливо гледаха четирите чакала, които ги бяха прогонили от техния пир.

— Чакайте тука, докато ви дам сигнал — заповяда Харанидес и бавно се спусна с коня си в долчинката. Изброи пепелта от десет угасени огньове.

Чакалите се отдръпнаха, подплашени от конника, озъбиха се, после отново грабнаха кости, върху които още имаше късове месо, и побягнаха с дълги скокове към храсталака. Лешоядите преместиха погледите на мънистените си очи от чакалите към Харанидес. Полуоглозган череп показваше, че мършата, която се валяше по земята, доскоро е била човешко същество, ала това никога нямаше да може да се докаже от разпръснатите наоколо кости, изпотрошени от яките челюсти на чакалите. Харанидес вдигна глава — Ахеранатес се спускаше по склона в галоп.

— Митра! Какво е това?

— Доказателство, че тук са лагерували бандити, лейтенант. Никой друг не би оставил мъртвец на милостта на дивите зверове и лешоядите.

— Ще доведа войниците да претърсят…

— Заповядай на десет войника да слязат от конете — търпеливо каза Харанидес — и ги доведи тук. — Можеше да си позволи да бъде търпелив сега. Сега вече бе сигурен. — Не е нужно да смачкаме под конските копита и малкото, което можем да открием. Лейтенант… отдели и двама души да погребат това тук. Лично ти си отговорен за това.