Конан Непобедимия [bg]

— Медальоните съществуват — рече той високо. — Кралско съкровище, което може би е по-скъпо от двадесет хиляди. — Трябваше да прекъсне думите си, за да събере достатъчно влага в устата си, ако искаше да продължи да говори. За нищо на света не би помолил за вода. Ако проявеше сега най-нищожен признак на слабост, те можеха да решат, че чрез мъчения ще изтръгнат от него всичко, което знае.

— Мога да ви заведа при крадците. И забележете, хора, крадците със сигурност имат у себе си и разни други дреболийки. — Той бавно се обърна, за да срещне поред погледа на всеки мъж. — Рубини. Смарагди. Диаманти и перли. Чували, натъпкани с жълтици… — Алчност пламна в очите им, лумна по лицата им.

— Значи злато? — изсумтя Хордо. — А къде ще намерим цялото това богатство? В палат или крепост с каменни стени, охранявана от добре въоръжени пазачи?

— Ще го намерим при хората, които преследвам — каза Конан. — Мъже с качулки, които казват, че са поклонници. Те са взели със себе си и пет жени, когато задигнали останалото. Танцьорки от двора на Илдиз. Една от тях принадлежи на мен, но останалите четири без никакво съмнение ще бъдат привлечени от храбри мъже със злато в пазвите си.

Надигна се похотлив смях и един-двама от разбойниците започнаха да се перчат, изопвайки тела.

— Мъже с качулки, казваш? — каза Абериус и се намръщи. — С пет жени?

— Стига! — изрева Хордо. — В името на Черния трон на Ерлик, не виждате ли всички вие, че в тази работа са замесени магьосници? Никой от вас ли не наблюдава внимателно този Крато? Не видяхте ли, че той бе обсебен от демон? Не забелязахте ли очите му и начина, по който приказваше? Нито един простосмъртен няма такъв глас — сякаш гръмотевица ечи някъде в далечината.

— Съвсем простосмъртен си беше — измърмори едни дебел разбойник с широк белег на носа. — Оръжието на Конан доказа това.

— А онова, което търсят магьосниците — каза Конан, — е два пъти по-ценно. Някой да е чул магьосник да тича след нещо, което е по-малко по стойност от една кралска корона?

Хордо несигурно погледна към Карела, ала тя слушаше, сякаш разговорът изобщо не я засягаше. Едноокият измърмори нещо под нос, след това високо продължи:

— И къде ще търсим тези мъже с качулки? Тази страна е огромна. Коя посока да хванем? Самият Конан каза, че няма представа къде да ги търси. Той следваше Червената каня, като си мислеше, че тя ще го доведе при тях.