Конан Непобедимия [bg]

— Ти знаеш прекалено много — промърмори едрият мъж с гласа на Имхеп-Атон. — И медальоните не са у тебе. Вече не си ми полезен, кимериецо.

Без никакво предупреждение брадвата връхлетя върху Конан. Кимериецът отскочи назад, но стоманеното острие изряза тясна червена линия по гърдите му. Обладаният от демона мъж бързо дойде на себе си и премина в настъпление, скрил се зад щита, сграбчил брадвата близо до тялото си, готова за удар. Макар че магьосникът владееше тялото, мъжът, комуто някога то бе принадлежало, беше опитен борец в схватките с брадва.

Конан мигновено отстъпи, сабята му се мяташе и сипеше удари, подобни на движението на змия. Атака с прав, разсичащ удар щеше да го остави открит, а брадвата на противника му с лекота щеше да съсече тялото му на две половини. Крато продължи бавно да го избутва назад, като парираше всеки замах на сабята със своя щит. Конан бързо осъзна, че няма никаква полза да наблюдава безжизнените очи на противника си. Вместо в тях той съсредоточи вниманието си върху масивните рамене — всяко неволно трепване на техните мускули щеше да му подскаже следващата атака на грамадния мъж.

Покритото с ризницата дясно рамо едва видимо се отпусна, Конан светкавично клекна на пети и брадвата изсвири над главата му. Широката сабя на кимериеца литна напред и промуши ризницата на противника, потъвайки в бедрото му. Конан се претърколи на кълбо, за да избегне ответния удар на брадвата, и веднага се изправи, обърнат с лице към своя враг. Кръв течеше от крака на обладания от демона мъж, но той не прекъсна нападението си.

Конан заобиколи в кръг и застана отдясно на своя неприятел, тъкмо срещу брадвата. За Крато сега щеше да е по-трудно да го засегне. Сега брадвата му можеше да нанася само удари със замах от горе на долу. Конан се обърна, почувства как острието му разсича чуждите кости, а брадвата и отсечената ръка на врага заедно паднаха на земята. В същия миг Крато запокити своя шит срещу главата на Конан и огъвайки тялото си в страшно кълбо, полетя към младежа. Кимериецът се наведе, отби със сабята си кръглия щит встрани, но още преди да се бе справил с тази нелека задача, Крато вече се надигаше, стиснал бойния топор в лявата си ръка.

Кръвта избликваше от страшната рана на постоянни тласъци и мъжът — или магьосникът, който се беше вселил в него — изглежда разбираше, че умира. Със страхотен писък той се втурна срещу кимериеца, бясно размахал топора. Конан отплесна дръжката на чуждото оръжие с острието на сабята си и с всички сила заби коляното си в корема на Крато. Огромният шемит се олюля, но грамадната брадва все пак се издигна за нов удар. Сабята на Конан раздра рамото му, отсичайки наполовина ръката, която държеше топора. Крато падна на колене с широко отворена уста.