Конан Непобедимия [bg]

— Много добре, Резаро. Върни се при лейтенанта и му кажи, че искам… — Той прекъсна думите си при вида на напрежението, изписано върху лицето на Резаро. — Какво още имаш да ми кажеш?

Ниският набит мъж се размърда непохватно.

— Ами… лейтенантът каза, че сме сбъркали, но Каресус и аз, ами ние открихме пътя, по който са напуснали това място. Замели се следите си с клони, но недостатъчно. Насочили са се на изток, съвсем леко на север.

— Сигурен ли си в това? — остро запита Харанидес.

— Да, капитане.

Капитанът бавно поклати глава. Към Кезанкианските планини, а не към маршрута на керваните през планините към Султанапур.

— Кажи на лейтенанта да дойде при мен, Резаро.

Кавалеристът докосна челото си и се оттегли. Харанидес изкачи източния хълм, за да вижда по-добре Кезанкианскнте планини, които се губеха от погледа му в безкрайността зад хоризонта.

Ахеранатес дойде. Държеше в ръце каменно бурканче от помада.

— Открих го на мястото, където е била палатката — каза той. — Изглежда, някой е водел със себе си своята любовница.

Харанидес взе бурканчето. Макар и празно, то все още пазеше аромата на парфюм от Офир.

— Изглежда много вероятно, че това е твоят първи сувенир от Червената каня.

Лейтенантът зяпна.

— Но откъде сте сигурен, че това е било тъкмо лагерът на онази уличница? Много вероятно е тук да е спрял… керван, който се е отклонил малко от своя маршрут. А онзи… мъртвецът… е бил изпратен да изпълни някаква поръчка и дивите зверове са го убили. А може и да не е свързан с хората, лагерували тук. Вероятно е дошъл по-късно и…

— Един човек е бил разпнат долу между четири кола — каза студено Харанидес. — Според мен той е мъртвецът. На второ място — тук не са идвали камили. Виждал ли си някога керван без камили, с изключение на керваните с роби? При това няма широко място със забити колове, където да са били отседнали робите. Трето — имало е само една палатка. Керван от толкова хора би трябвало да има десетина. И на последно място — защо изведнъж загуби ентусиазма си да преследваш Червената каня? Вероятно това се дължи на твоето предположение, че я следват сто души. Не се плашѝ. Те са по-малко от петдесет, макар че гарантирам — ако работата опре до бой, ще ти се сторят повече от сто.

— Нямате право! Менерксес, моят баща, е…

— Баща ти е много далеч, лейтенант. Аз съм твоят началник. Подготви хората за тръгване. Ще тръгнем по онази следа, която според теб била толкова фалшива, че не сметна за нужно да кажеш дори две думи за нея.

За миг останаха очи в очи един срещу друг Харанидес изпълнен със студено презрение, Ахеранатес — разтреперен от ярост. Лейтенантът рязко захвърли бурканчето от помада на земята.