Конан Непобедимия [bg]

Конан предпазливо наблюдаваше червенокосата. Тя повдигна сабята си, сякаш се двоумеше дали да не я забие в тялото му, след това я прибра в ножницата.

— Кое е онова момиче, Конан? Как се казва?

— Тя се нарича Велита — каза той. Беше й разправял за Велита по-рано и много добре знаеше, че тя помни името на танцьорката. След известно време главатарката на разбойниците щеше да пристъпи към въпроса, по който наистина желаеше да разговаря с него. Той се обърна назад, за да погледне още веднъж колоната войници. — Те скъсяват разстоянието, което ни отделя, Карела. Би трябвало да продължим да се движим напред.

— Когато кажа. Да не си замислил пак някоя игричка, Конан?

Той отново се обърна с лице към нея. Зелените й очи бяха замъглени от някакво чувство.

— Аз съм по-слаб в игричките от тебе, Карела.

Изсумтяването й бе красноречиво.

— Казваш, че има откраднато съкровище от кралския палат. Да не говорим за жената, на която си обещал, че ще я освободиш. Защо крадците, които са отмъкнали съкровището, ще бягат в тези планини — та тук живеят само кози и диваци, които съвсем малко превъзхождат по ум козите.

— Не зная — призна той. — Ала все повече се убеждавам, че именно те са хората, които търся. Честни поклонници не биха поели на пътешествие към Вендия, като пресекат самото сърце на Кезанкианските планини.

— Може би — каза червенокосата и премести погледа си върху войниците далеч долу в равнината. После със смях дръпна юздите и накара черния си жребец да се изправи на задните си крака и да затанцува над бездната. — Глупци. Няма да успеят да подстрижат крилата на Червената каня.

— Изглежда по-вероятно и те да търсят медальоните на крал Тиридатес като нас — каза младежът. — Много по-възможно е, отколкото да преследват теб.

Разбойническата главатарка го изгледа свирепо.

— Армията на Замора непрекъснато ме издирва, кимериецо. Разбира се, те никога няма да ме уловят. Когато преследването стане прекалено досадно, моите хора се пръскат и стават пазачи тъкмо по пътищата на керваните, които нападаме. Заплащането е много високо, понеже търговците се боят от Червената каня. — Внезапно избухналият й смях бе изпълнен с ликуване.

Развеселен, той осъзна защо се бе обидила червенокосата — беше заради неговото предположение, че войниците преследват другиго, а не нея.

— Извинявай, Карела. Би трябвало да не забравям, че обирът на седем кервана за шест месеца е равностоен на кражба от двореца на Тиридатес.

— Аз нямам нищо общо с това — заяви тя презрително. — Нито едно живо същество от тези кервани — човек, кон или камила, не е било видяно повече на белия свят. Когато аз пленя керван, пускам на свобода онези, които са прекалено стари и грозни, за да донесат някоя пара̀ на пазара за роби. Давам им храна и вода, с която могат да се доберат до най-близкия град, макар че са станали по-бедни, отколкото преди.