![Детето на нощта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/0/deteto-na-noshchta-bg-download.jpg)
Детето на нощта [bg]
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Хрониките на гарваните #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545859489
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Детето на нощта [bg]». Краткое содержание книги:
- Какво те мъчи, Велики Каан?
Драконът примига мудно и си пое дъх, Хирад усети течението с бузите си.
- Това място ни състарява. То гаси огъня ни, изсушава крилете ни и измъчва умовете ни. Общият дух на Люпилото не ни подкрепя, защото няма как да ни достигне. Ти направи всичко по силите си, Хирад, и нашата благодарност няма да отслабне с годините. Но очите ни гаснат, люспите помътняват, а мускулите се противят на всяко движение. Вашето измерение изсмуква силите ни.
Сякаш леден повей плъзна от тила на варварина по целия му гръб.
- Умирате ли? - успя да смънка.
Стряскащо сините очи на Ша-Каан отразиха за миг светлината на фенера.
- Трябва да се приберем у дома, Хирад. Скоро.
Варваринът си прехапа устните и забързано излезе от Чоула. Гневът му се разпалваше от усещането за безпомощност. Време беше да направи нещо.
След закуската от ръжен хляб, плодове и мляко Лиана излезе в стоплящото се утро да поиграе между дърветата в градината. Ериан тъй и не успя да схване отстрани правилата на играта, в която дъщеря ѝ се увлече.
Нощта бе минала тихо и спокойно, Лиана се събуди сутринта освежена и бодра. Ериан се зарадва, защото знаеше, че момичето ще се нуждае от цялата си сила. Тази безметежност щеше да свърши съвсем скоро и Ериан се поддаде на потискаща тревога, докато гледаше своето дете. Невинността и безгрижието на Лиана щяха да бъдат погълнати от неумолимата потребност да отключи и да овладее мощта, която притежаваше.
Когато предната вечер остана сама в трапезарията, осъзна една истина, от която нямаше къде да избяга. Лиана щеше да се промени безвъзвратно, а тази промяна криеше смъртоносни рискове. Ако нещо в обучението на Лиана се объркаше - по каквато и да било причина, - тя щеше да умре.
- Ела при мен, миличка.
Ериан разпери ръце, желанието да прегърне дъщеря си беше силно до болка. Лиана притича и майка ѝ я притисна към себе си, сякаш никога нямаше да я пусне. Но момичето скоро зашава нетърпеливо и Ериан ѝ позволи да се дръпне.
- Обещаваш ли да слушаш учителките си?
- Да, мамо.
- И ще правиш всичко, което ти кажат?
Детето кимна.
- Важно е, разбери. Аз ще съм до теб, ако съм ти нужна. - Ериан се взря в очите на Лиана, която бе поглъщала знанията в Дордовер толкова лесно, както се научи да си служи с лъжица и вилица. Но не ѝ се вярваше и сега да бъде същото. - Богове, питам се дали изобщо проумяваш какво се случва... - въздъхна тя.
- Ами да, мамо, знам - заяви Лиана.
Ериан се засмя.
- Ох, сладката ми... Извинявай. Знаеш, разбира се. Хайде кажи и на мен.
- Учителките ще ми помогнат да прогоня лошите неща. После ще отворят и другите врати към магията и ще ми покажат как да укротявам вятъра в главата си.
Ериан застина, сърцето ѝ пропусна един удар. Лиана беше твърде малка...
- Как научи всичко това?
- Те ми казаха. Докато спях през нощта.
- Тъй ли било?
Ериан усети горчив вкус в устата си.
Вратата към градината се отвори и Клирес излезе, грейнала в усмивка. Нямаше го снощното тътрене, тя крачеше с едва ли не младежка жизненост.
- Готова ли е? - попита елфидата ведро.
- Ами ти сигурно знаеш по-добре от мен - рязко изрече Ериан.
- Какво има?
- Следващия път когато ви хрумне да се промъкнете в съзнанието на моето дете насън, бъдете малко по-почтени и първо ме попитайте. Ясно ли е?
Усмивката на Клирес се стопи.
- Трябва да я подготвим, а за много неща умът ѝ не е готов, но може да свикне с тях неосъзнато.
- Клирес, ти не ме слушаш. Не казах да не го правите. Боговете са ми свидетели, доведох я тук, защото вярвам, че сте наясно какво вършите. Искам само да се допитвате и до мен. Никой не разбира Лиана по-добре от мен. А понякога е необходимо да бъде оставена на спокойствие.
- Така да бъде - смръщи се Клирес.
- Тя е моя дъщеря. Никоя от вас не бива да забравя това.
- Спогодихме се - най-сетне кимна елфидата. - Отдавна живеем сами тук.
- Е, да започваме ли?
6
Дензър получи безпрепятствен достъп до библиотеката в Дордовер и след здрач, когато Школата беше затворена за всички, освен за местните магове и служители. Всъщност още с пристигането на Гарваните в града предишния ден Вулдарок се стараеше всячески да ги улесни в издирването и да им предостави всички достъпни сведения. Дори одобри идеята на Илкар и Дензър да прочетат Предсказанието на Тинджата, но официално покани в библиотеката само мага от Ксетеск.
Разбира се, Дензър се настрои крайно недоверчиво. Но Незнайния и Илкар тръгнаха да търсят из улиците на Дордовер стари познати и пропуснати следи, тъй че не му оставаше друго, освен да чете и да се надява, че накрая ще разбере защо Вулдарок е толкова отстъпчив.