Детето на нощта [bg]

„Чудовища от бездната ще се надигнат, за да погълнат всич­ко, планините ще рухнат, но никой не ще ги види разпилени на прах, защото очите на света ще ослепеят в очакване на ново­то сияние на Единството. То ще бъде заревото на ада.“

- Милостиви богове... - Вдигна глава и срещна погледа на архиваря. - Вече се случва, а? - Другият маг кимна. - Има ли още нататък?

- Струва си да го прочетеш - потвърди архиварят. - Току- виж разбереш по-добре от какво се боим.

Дензър изпухтя.

- Разбирам и сега. Само че не одобрявам вашите методи. Ста- ва дума за собствената ми дъщеря.

- Какво да кажа? - вдигна рамене архиварят.

- Би могъл да кажеш: „Да ти донеса ли кафе и сандвич?“

- Ще се върна ей сега, но ти не излизай от библиотеката. Мно­зина и до днес са озлобени от онова, което се случи при предиш­ното ти нахлуване в нашата Кула.

Архиварят се поклони сдържано и след малко Дензър чу вра­тата да се затваря тихо. Каза си, че тук са озлобени не толкова от нахлуването тогава, а от появата на Следника му, който по негова заповед уби маг от Дордовер в Кулата. Изобщо не съжа­ляваше глупака, който реши да хване в капан демона, но не бе­ше доволен, и че се наложи той да бъде убит. В онези дни обаче се решаваше дали Крадеца на зората ще спаси Балея от нашес­твениците и всеки можеше да бъде пожертван.

Пак започна да прелиства голямата книга, подвързията прос­кърцваше. Взря се намръщен в поредната полупразна страни­ца. Нещо в пергамента не му харесваше. Придърпа фенера по- наблизо - цветът на тази страница не беше като на съседната, малко бледнееше. Провери гръбчето на тома. Да, нямаше съм­нение - шест листа бяха по-нови от останалите.

Дори не се поколеба. Нащрек за стъпките на архиваря, Ден­зър извади кинжала си и изряза листовете с непреведения текст. Сгъна ги припряно и ги пъхна под ризата си. Разгърна книгата на други страници миг преди отварянето на вратата.

- Благодаря ти - каза приветливо, когато на масата бе оста­вен поднос с кафе и чиния.

Ръката му трепереше малко, докато пълнеше чашата си.

- Имаш ли нужда от друга помощ? - попита архиварят.

- Не - усмихна се Дензър. - Почти привърших. Остават ми няколко абзаца.

Магът от Дордовер мина зад близкия рафт и се скри от.пог­леда му. Дензър скоро затвори дебелия том и щракна закопчал­ките. Струваше му се, че липсата на листовете се набива в очи, но всъщност може би нямаше да заподозрат нищо.

Реши да не рискува, изгълта набързо кафето, отхапа голямо парче от филията и стана с книгата в ръце. Тръгна към рафта, откъдето бе свалена, но архиварят го пресрещна.