![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
Оръжието на китката му започна да се променя. Пред очите на Джейк и Долархайд, то се заприбира част по част. Джейк инстинктивно изпъна пръсти, когато металната ивица, обхващаща дланта му, изчезна.
Пръстенът от тесни тръбички, от които се изстреля мълнията, се прибра в обсипаната със странни шарки гривна. След няколко секунди оръжието отново приличаше на най-странната окова в света.
Джейк бавно вдигна глава и погледът му срещна очите на Долархайд. Видя, че каквото и да изпитваше той — омраза, шок, страхопочитание — в очите му се четеше и здравословна доза страх от Джейк. Джейк вдигна брадичка, но погледът му остана студен като лед.
Но в очите на Долархайд имаше и нещо друго — уважение и признание за смелостта на Джейк да се изправи срещу демона. А под всичко това си личеше мрачната убеденост, че независимо дали оръжието принадлежи на Джейк, или Джейк на оръжието, той иска и двамата на своя страна…
Долархайд погледна първо към демона, после към Джейк. Още държеше пистолета си в ръка. Джейк кимна и извади собственото си оръжие. Бавно и предпазливо двамата тръгнаха към нещото.
Джейк несъзнателно отбелязваше как се движи мъжът до него. Удроу Долархайд беше много повече от злобно копеле с твърде много злато.
Долархайд не беше страхливец и вървеше като човек, прекарал живота си с оръжие в ръка — всякакви оръжия — и убивал всякакви хора. Сигурно беше също толкова опасен, колкото лицето на Джейк се бе сторило на самия Долархайд и на шерифа. Но Джейк бе убеден, че Долархайд е решил да спазва неизреченото примирие между тях — поне докато двамата имаха полза един от друг. А когато настъпи моментът, в който вече не са си нужни, Джейк щеше да е далеч от лапите на Удроу Долархайд…
Доближиха демона, чийто нос бе заровен в земята, а около него се бяха струпали камъни и пръст. Дори отблизо не приличаше на нито едно създание, което Джейк бе виждал, с изключение може би на някое насекомо — тяло на стършел, криле на водно конче… Долархайд отново погледна към оръжието на китката на Джейк — той самият стори същото. Не се променяше. Оставаше си окова. А и демонът определено изглеждаше мъртъв — всъщност главата му висеше почти откъсната. Странните му вътрешности лъщяха на премигващата светлина на огньовете.
Не че имаше какво да се види — нищо, което един човек би разбрал. Нямаше кръв, нищо разкъсано… никакви човешки тела. Просто дупка. Оръжието на китката на Джейк не се промени, сякаш нямаше какво да убива.
— Има ли някого там? — подвикна Док. Тълпата покрай него мълчеше. — Же… жена ми там ли е?
Нито един от двамата не отговори — още се взираха в корубата на чудовището, омагьосани от гледката… Приличаше на обвивката на цикада или на захвърлена какавида.
— Хей! — извика отново Док.
— Не, няма я! — раздразнен отвърна Долархайд. Нито пък синът ми. Той погледна Джейк и попита: — Мъртво ли е?
Джейк го ритна с ботуша си, не много силно. Издрънча на кухо.
— Метално е — промълви той изненадан. Летяща машина? Адска машина за убиване… Той прибра револвера в кобура си. Обърна гръб на машината и тръгна към останалите. Долархайд го последва с мрачно и умислено лице.
Щом приближиха групичката от граждани и работници от ранчото на Долархайд, Емет попита:
— Демони ли са? — сякаш бе прочел мислите на Джейк.
Само че момчето питаше проповедника Мийчъм, не Джейк.
Проповедникът явно не бе свикнал да обяснява посещения на създания от бездната. Опита се да каже нещо, но спря… след известно време отрони:
— Не знам какво е… но добре пасва на описанието.
Думите му бяха последвани от дълго мълчание.
Накрая Док се обърна бесен към Мийчъм.
— Е, какво по дяволите значи всичко това? Исусе Христе, пасторе, какво по дяволите значи това? Демони, библейски похищения, Светата книга, адски пламъци? — гласът му ставаше все по-настоятелен, гневен и пълен със скръб и яд.
— Успокой се, Док… — рече Мийчъм, като внимаваше собственият му глас да звучи спокойно. — Плашиш момчето.
— Да се успокоя? — почти извика Док. — Казваш ми, че шайка демони са дошли и са отвлекли жена ми и още кой знае колко хора, и искаш да се успокоя?
Джейк рязко вдигна глава, когато видя иззад рамото на Док някакво мълниеносно движение на един от покривите. Оръжието на китката му светна и всички приковаха ужасени погледи към него. Джейк вдигна ръка, но оръжието не се промени, макар Джейк да чуваше тежкото движение на създанието, което скачаше от покрив на покрив. Създанието изчезна преди Джейк да успее да го проследи с поглед.