Четвъртият гроб под краката ми [bg]

— Рей? — попита тя отново. — Знаеш ли кой е това?

Той изпусна тежка въздишка през внезапно стиснатите си зъби.

— Да.

— О, добре. — Тя пристъпи към нас. — Във връзка с някой случай ли си тук? — попита ме тя, надеждата бе така явна в очите й, че почти я съжалих.

— Тук съм, за да си прибера дължимото от един такъв, да.

— О, ами, каквото и да е, мога да ти платя. Аз съм мениджърът на Рейес. — Тя се обърна към него и положи плахо ръка върху неговата. — Трябва да се приготвиш. Мачът почти свърши. — После се усмихна принудено. — Така или иначе всички са тук заради теб. Този мач беше само за пълнеж, за почивка между рундовете.

Тази нощ щеше да се бие отново? И тя беше съгласна с това?

Първичната ми реакция беше да изтръгна късата й, перфектно оформена коса и вътрешно се възпрях. Рейес не беше мой. Нямах думата за нищо от това, което правеше, включително боевете, и той го знаеше. Бе прекарал в затвора повече от десетилетие за престъпление, което не беше извършил, а аз се опитвах да го контролирам. Също като тях. Всеки един ден в продължение на повече от десет години. Всяко движение, всяка мисъл, контролирана от попечител, пазач или надзирател.

И все пак, Илейн Оук?

— И трябва да се приберем у дома, преди да са се появили новите спонсори — добави тя. — Нямат търпение да се срещнат с теб.

Едва не припаднах. Дом? Той живееше с нея? Дълбочината на потреса ми изглежда не познаваше граници. За момент бях изгубена, олюлявайки се, докато попивах всяка нова информация.

Рейес огледа лицето ми, наблюдавайки всяко движение, всяка реакция.

— Може ли да ни дадеш минутка? — попита той и не бях сигурна на коя от двете ни говореше. Не бях сигурна дали ми пука.

— Д-добре — каза Илейн. Тя бавно закрачи нататък, сякаш й отнемаше всяка частица сила, за да го направи.

— Живееш с нея? — попитах тихо. — Имаш ли някаква представа коя е?

— Да. — Той изчака момент, после добави: — И да.

Тих смях от изумление се измъкна от мен, преди да успея да го спра. Обърнах се да си вървя, но той хвана масата и блокира пътя. Стрелнах поглед към Илейн. Беше спряла до стената от шкафчета и не пропусна маневрата. А аз не пропуснах болката в очите й.

Добре дошла в света на Рейес Фароу.

— Трябва да се отместиш — казах му.

— Не ми отговори. Какво би искала да направя с това тяло, което настоя да запазя?

Вдигнах изпълнен с омраза поглед към него.

— Прати го обратно в ада.

Усмивката му беше като нагорещен ръжен в корема ми. Наслаждаваше ли се на това? На объркването ми? На болката ми?

— Не мога да го направя, когато тук на Земята има толкова забавни неща.

— Забавление? Това ли съм за теб?