Тайната на Диор [calibre 5.34.0]
- Автор: Лестер Наташа
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Тайната на Диор [calibre 5.34.0]». Краткое содержание книги:
Десетилетия по-късно модният историк Кат Журдан ще открие във вилата на баба си, на брега на Корнуол, огромна колекция почти недокосвани оригинални рокли на Диор. Известен писател ще й помогне да разнищи невероятната история за това как те са се озовали там. Това е история за любов като от приказките и за брутална война.
Беше последен за деня, на по-малко от час от базата Стенбридж на КВС, откъдето Джоан щеше да я вземе с таксиметровия самолет и да я върне в Хамбъл. Изведнъж с периферното си зрение мерна нещо отдясно. Първо не помисли нищо – наблизо бяха Лутън и други бази, така че бе възможно в тази част да има известен въздушен трафик.
След това нещо проблесна покрай носа й. Ако в самолета имаше достатъчно място, щеше да подскочи. Обаче кабината я обвиваше плътно като черупка и единственото, което успя да помръдне в отговор, бе сърцето й, което прескочи. Някой бе стрелял по нея.
Размаха крилата, като предполагаше, че някой прекалено усърден и очевидно сляп пилот от КВС я бе сбъркал с вражески самолет, въпреки че на опашката нямаше изрисувана свастика. Обаче това се повтори и този път сърцето й не затупка в гърдите. То спря. Защото самолетът бе германски „Месершмит 110“ и се целеше в нея.
Какво, по дяволите, трябваше да направи? Беше чувала, че такива неща се случват, но толкова рядко, че нямаше протокол за действие в подобни ситуации. И как, за бога, би могла да се справи, когато не бе въоръжена? Усети, че се задъхва, а по-раншната й радост се изпари като мъгла.
Мисли, каза си Скай. И то бързо.
Месершмитът стреля отново: единият изстрел одраска крилото, а другият се заби отстрани. Нейният „Спитфайър“ се наклони, а стомахът й се обърна.
Независимо от факта, че въздушната акробатика бе категорично забранена, тя увеличи докрай скоростта и с рев се впусна напред, не хоризонтално, а вертикално, към някоя небесна база.
Германският самолет се поколеба. Очаквал бе тя да го нападне или да избяга, а не да атакува небето. Тя предположи, че предвид текучеството сред германските пилоти, мъжът, който я преследваше, никога през живота си не бе изпълнявал акробатична маневра.
Изпълни съвършено завоя на място. Скоростта на двигателя падна до нула и самолетът спря. Сама в небето за миг, в самолет, напълно перпендикулярен на земята, без никаква тяга, която да го държи, със затихнал мотор. Само Скай Пенроуз и красивата синя небесна пустош.
Но след това се наложи да се съвземе и да приеме факта, че другият самолет все още бе наблизо. Подготви се за ново издигане.
Внезапно и страховито в небето се появиха нови самолети. Попаднала бе в засада и за пръв път разбра, че истинският страх не се проявява с биещо до пръсване сърце и изпотяване. Той се изразяваше в пълна вцепененост. Тя не мигаше, не мислеше, беше сигурна, че дори не диша. Очите й се впиваха като радари в приближаващите самолети и тя се питаше дали ще умре така – като безжизнена статуя.
Внезапно и рязко си пое въздух, всяка част от тялото й отново заработи и тя изпита върховно облекчение вместо ужас. Новопристигналите нямаха свастики на опашките. Бяха свои. Слава богу.
Тя обърна своя „Спитфайър“ точно навреме, за да види как месершмитът профучава през небето. Пилотите от КВС очевидно разбраха – защото не бе използвала оръжие, а вместо това бе прибягнала до циркови номера, че има някакво затруднение, затова я заобиколиха и я ескортираха до тяхната база.
Не й бе разрешено да лети нощем, а вече бе започнало да се смрачава, така че тя летеше в строй с четири „Лизандър“ – модифицирания и свръхсекретен модел черен „Лизандър“, какъвто веднъж бе видяла в базата Тангмере на КВС на южния бряг. Беше попитала за него и й бяха казали, че се използва от ескадрилата за Специални операции, но с каква цел, никога не бе успяла да разбере. За разлика от останалите модели, този имаше стълба, фиксирана за задната кабина, метални цилиндри, прикрепени към корпуса, а задните дросели бяха махнати. Отстрани на един от тях бе изрисувана сирена, над която имаше поне дузина звезди, които означаваха изпълнени мисии. На друг се кипреше образа на пухкавата Бети Бууп*.
[* Бети Бууп е първият анимационен секссимвол, който се появява през 1932 г. Зад големите очи и малките нацупени устни на анимационната героиня стои образът на джаз певицата Хелън Кейн. – Б. р.]
Спускаха се през яркооранжевия пръстен, който се бе образувал над хоризонта. Като гледаше надолу в здрача, Скай не можеше да повярва, че се намират над база на КВС.
Приземи се на тясна, мочурлива пътека, прокопана в някаква запусната ферма. Крави се разхождаха из участъка, патици пляскаха унило с крила до блатиста локва в източния край, а на другия бяха струпани запуснати постройки със сламени покриви. Но Скай имаше набито око и започна да различава военните палатки, маскирани като краварници, гаражите за линейки и пожарни, силуетите на други „Лизандър“.