Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Всички изневеряват – каза Роуз авторитетно. – Така е по-добре, няма да ни липсват, когато загинат.

— Толкова си безсърдечна – каза Джоан. – Двете със Скай ще сте излизали с почти всички мъже от КВС, още преди да свърши войната.

Скай се усмихна на Джоан.

— Двете искате различни неща. Ти искаш да е за цял живот. Роуз иска да се забавлява.

Скай определено бе на страната на Роуз. Може би звучеше безчувствено, но дългият живот не бе съвместим с това да бъдеш пилот от КВС и всички, особено самите пилоти, го знаеха. По-добре бе да се ограничиш със забавленията, ако искаш да преживееш войната само с леки драскотини по сърцето.

И Роуз бе права за изменчивостта на пилотите – Никълъс се бе оказал капризен като най-лошия сред тях и никога не изпрати на Скай обещаното писмо. Тя му бе писала в базата Бигън Хил на КВС, но така и не получи нищо. Писа му втори път, в случай че писмото се бе загубило, но и втория път нямаше отговор.

Странната им среща сега й се струваше като сън, сякаш бе призовала призрака му, защото точно тогава се нуждаеше именно от това – някой, който да я е познавал отпреди войната, преди КВС за малко да успее да я заземи. Онова, което през онзи ден в хангара й се бе сторило здравата основа на тяхното забележително приятелство, очевидно за него бе само случайна среща, забравена бързо.

Попитала бе Оли, инженера, за Никълъс след изминалите месеци мълчане, но всичко, което той успя да й каже, бе, че американецът бил прехвърлен другаде – не знаеше къде. Тя едва се сдържаше да не разпитва за него във всяка база на КВС, в която кацаше – нещо, което подозираше, че Никълъс не би одобрил – в противен случай щеше да й пише. Скай нямаше никаква представа как да го намери. Опита се да го забрави, но и сега това бе също толкова трудно, както и когато бе четиринайсетгодишна.

Един звънец я върна в настоящето.

— Всички пилоти да се явят в оперативния щаб, за да си получат документите.

Незабавно всички се струпаха на входа, където им раздадоха листове с указания с какво и къде ще летят този ден. Скай имаше рутинна доставка на „Спитфайър“, общо три на брой, ако времето позволяваше.

Взе картите от шкафчето си, прибра компаса и пътническата си чанта, в случай че се наложеше да преспи някъде, след това уви косите си със светлосиния шал. Излезе навън, като се усмихваше. Денят бе прекрасен за летене – есен, малко облаци, ярко слънце.

Този ден Джоан пилотираше таксиметровия самолет и откара Роуз, Скай и Онър в Ийстлей, преди отново да отлети, за да отведе останалите пилоти до техните стартови позиции. Скай намери своя „Спитфайър“ и го потупа по хълбока. След това се покатери по крилото, сложи парашута върху седалката и седна отгоре му.

Отпусна бавно и полека дросела, за да му покаже, че е на линия. Леко движение на китката и самолетът се наклони настрани като съвършен партньор по танц. Тя си проправи път сред баражните балони и след това излетя в откритото небе, като проверяваше картата, настройваше компаса и се подготвяше за лесен полет.