Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
В следващия миг кроколискът се изправи на по-малко от метър от Гренда… и по-скоро се опитваше да избяга, отколкото да атакува. Само че двама от ловците вече го бяха наобиколили, лишавайки го от възможността за бягство. Единият замахна с брадвата си. Острието се заби в предния крак на кроколиска. Раненото животно се извъртя да захапе нападателя си, но Гренда го нападна в гръб. Ударът й проряза гръбнака му и тялото на кроколиска се разтресе. Ром кимна. На звяра не му оставаше много. За щастие ловът щеше да е забележително кратък. Колкото по-рано групата се върнеше под земята, толкова по-добре.
Нещо изпляска от лявата му страна. Два кроколиска, независимо от вкуса им, щяха да заситят по-добре дружината му. Той се обърна… Но пред него не стоеше воден звяр… Това беше нещо страховито и пихтиесто и се движеше към джуджетата. В потрепващата му форма се носеха различни предмети и най-вече кости.
— Вижте! — извика Ром. — Ууз!
Едно от по-младите джуджета замахна нетърпеливо към ужасната фигура, преди водачът му да успее да го спре. Главата на секирата потъна и повлече джуджето, което се гмурна с главата напред в пихтията. Кошмарното същество засмука ловеца. Ром изрева гневно и, размахвайки оръжието си с единствената си ръка, се спусна към нещото. Той имаше няколко страшни спомени от такива същества около района на Калните блата. Ако искаше да спаси джуджето, трябваше да реагира бързо.
С майсторски замах Ром заби секирата си в тялото на чудовището… но следата от оръжието му моментално изчезна. Ром изруга сам себе си, задето се беше опитал да направи нещо, което нямаше ефект върху уузите. Вътре в тялото му джуджето потрепваше, но не можеше да помръдне.
Гренда и групата й все още се бореха с кроколиска и оставаше само на Ром и двамата му другари да се справят с пихтиестото чудовище. Докато го наобикаляха, Ром си мислеше, че ако успее да го прониже с дръжката на секирата, джуджето вътре ще може да я хване, за да го издърпат навън.
— За брадата на Торвалд! — изрева Ром.
Той отстъпи назад от чудовището, ужасен от това, което бе видял. Лицето на погълнатото джудже вече беше изядено. Под гъстата коса се показваше само черепа му. Не след дълго и косата му започна да се разтапя пред очите на Ром. Точно от това се беше опасявал той, но от предишния си опит с тези същества джуджето-командир смяташе, че има повече време.
— Назад! — заповяда Ром на останалите, от страх да не загуби още някого от тях.
— Внимавай! — провикна се друг воин.
Ром се завъртя. Ако още разполагаше с другата си ръка, сега вече щеше да я загуби. Обгорената кост потъна във втора пулсираща форма и Ром усети как плътта му гори. Той изрева, опита се да се освободи, но пихтиестата фигура не го пускаше. Той си представи как умира като първото джудже…
Изведнъж от върха на дърветата полетя огнен снаряд, който уцели точно звяра, който засмукваше Ром. Ром очакваше тялото на ууза да угаси огъня, но вместо това то лумна в адски пламъци. Ром надуши масло и се досети какво се опитваше да направи стрелецът. Разбра също, че това е единственият му шанс. Той задърпа с колкото сили имаше и част от осакатената му ръка се освободи.
Последва още един огнен удар към чудовището. Ром падна по гръб, когато нещото най-накрая го пусна. Другата пихтиеста форма започна да се придвижва към водата, но още две бързи и последователни стрели уцелиха тялото й. Както и първия път, огънят погълна чудовището. То се разтресе, сякаш щеше да се пръсне. Ром взе секирата, която беше изпуснал, и се запъти към другарите си. Гренда изтича към него.
— Добре ли си?
— Възможно най-добре — отвърна той и се обърна да погледа как чудовищата горят.
Второто се беше превърнало в купчина изгорели отпадъци… и горящи кости на джудже.
— Проклети уузи… — тя потръпна от страх, който рядко показваше. — Ще имам кошмари… горкият Харак. Няма ли как да го запазим, за да го погребем?
Джуджетата Бронзбиърд35 имаха традиция да погребват мъртвите си, връщайки ги към земята, която помагаше на расата им. Смятаха това за чест и отплата. Но нищо не можеше да се направи. Огънят, подсилван от самия ууз, щеше да превърне костите в пепел.
— Поне ще получи голяма клада — отвърна Ром, опитвайки се да извлече нещо добро от тъжната ситуация.
35
Бронзбиърд — Bronzebeard (англ.) — bronze (бронз(ов)); beard (брада) — Б.пр.