За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
В държавите, където принцовете по кръвна линия виждат, че ако не се възкачат на престола, ще бъдат хвърлени в затвора или умъртвени, стремежът към власт е по-силен, отколкото у нас, където те се ползуват с положение, което, ако не задоволява достатъчно амбициите им, поне им позволява да задоволят своите умерени желания.
Господарите в деспотическите държави винаги са злоупотребявали с брака. Те обикновено вземат по няколко жени — особено в ония части на света, където деспотизмът е, така да се каже, натурализиран, т. е. в Азия. И те имат по толкова много деца, че не изпитват никакви топли чувства към тях, нито пък между братята съществува някаква сърдечност.
Семейството на управляващия е като държавата: то е прекалено слабо, докато главата е прекалено силен; то е голямо и в същото време — сведено до нищо. Артаксеркс е убил всичките си деца, задето организирали заговор срещу него. Трудно е да се повярва, че петдесет деца са заговорничели против своя баща; още по-трудно, че те са замислили тоя заговор поради това, че баща им не искал да отстъпи наложницата си на най-големия си син. По-лесно е тия неща да се обяснят с интригите в ориенталския сарай; в тия места, където притворството, злобата, хитростта царуват в тишината, покрити с непроницаем мрак; където един грохнал господар, който с всеки изминат ден става все по-глупав, е първият пленник на двореца.
След всичко, което току-що казахме, става ясно, че човешката природа непрекъснато ще въстава срещу деспотическото управление. Но въпреки любовта на хората към свободата, въпреки тяхната ненавист към насилието по-голямата част от народите му се подчиняват. Това не е трудно да се разбере. За да се образува едно умерено управление, трябва да се комбинират властите; да се урегулират те, да се направят умерени, да се приведат в действие; да се прибави, така да се каже, баласт към едната, за да може тя да уравновеси другата; това е такъв законодателен шедьовър, който случаят рядко създава и който мъдростта рядко може да изпълни. И, обратно, деспотическото управление, така да се каже, само се хвърля в очи; и тъй като, за да бъде установено, не е нужно друго освен страсти, всеки е подходящ за това.
Глава XV
Продължение
на същата тема
В горещите климати, където обикновено цари деспотизмът, страстите се събуждат по-рано и също така по-рано отмират; умът по-бързо съзрява, опасностите от разпиляване на богатствата са по-малки; по-малко са възможностите да се отличиш; по-малко общуват помежду си младите, които стоят в къщи като затворници; там се женят много млади; пълнолетие се получава много по-рано, отколкото в нашите европейски страни. В Турция пълнолетието започва от петнадесетата година.
Освобождаването от дългове чрез отстъпка на имуществото там е невъзможно. В държава, където личността няма осигурено имущество, се кредитира повече личността, отколкото нейното имущество.
Такъв преход на имоти е естествен за умерените управления, особено за републиканските, вследствие на по-голямото доверие към честността на гражданите в тия държави и поради мекотата на нравите, породена от една форма на управление, която сякаш всеки е създал за себе си.
Ако в римската република законодателите бяха учредили отстъпката на имуществото, тя нямаше да бъде подложена на толкова размирици и граждански безредия и нямаше да изпита нито опасностите от заболяванията, нито рисковете на лекарствата.
Бедността и несигурността на имотното състояние в деспотическите държави правят неизбежно лихварството, тъй като, увеличавайки цената на парите, които притежава, всеки увеличава и риска, когато ги дава в заем. Така че в тези нещастни страни мизерията прониква отвсякъде; човекът в тях е лишен от всичко, даже и от възможността да прави заеми.
Поради това търговецът там не може да върти голяма търговия; той живее ден за ден; ако натрупа много стоки, ще загуби поради това, че лихвата, която ще плати, за да ги купи, ще надхвърли печалбата от продажбата им. Ето защо там не съществуват закони за търговията; те се свеждат просто до полицейския надзор.
Държавата не може да бъде несправедлива, ако няма ръце, които да вършат несправедливости; но не е възможно тия ръце да не поработят за себе си. Следователно злоупотребата с държавни средства е нещо естествено в деспотическата държава.
Тъй като това престъпление е обикновено, там конфискациите са полезни. Чрез тях утешават народа; парите от конфискацията се стичат обилно у господаря във вид на данък, който той трудно би събрал от своите разорени поданици; в тия страни няма дори едно семейство, което някой да желае да запази.