Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
— А любовта? — попита тихо тя.
— Романтичната любов? — Майкъл вдигна рамене. — Нямам опит и не мога да преценя.
— Никога ли не сте се влюбвали? — попита скептично тя. В гласа му зазвучаха шеговити нотки.
— Ами, когато бях на девет години, сестрата на Люсиен ми направи предложение за женитба и го приех с въодушевление. Елинор беше ангел.
Катрин видя топлината в очите му и отговори:
— Не подценявайте чувствата си само защото сте бил млад. Децата обичат с невинна чистота, на която възрастните не са способни.
— Може би. — Той завъртя цветето между пръстите си. — За съжаление Елинор почина след две години и нищо не постави на изпитание любовта ни.
Катрин си заповяда да стане и да изчезне. Някъде дълбоко у Майкъл със сигурност беше скрита мечтата да намери своя ангел.
— Щом веднъж сте обичали, значи можете пак.
Ръцете му разкъсаха цветето. Настъпи дълго мълчание.
— Веднъж обичах — отговори след дълга пауза той, — или по-скоро бях полудял по една жена, по една омъжена жена. Глупостта ми разби едно голямо приятелство и ме лиши от чест. Заклех се никога вече да не постъпвам така. Приятелството е по-сигурно.
Горкият Майкъл. Колко ли зле се е чувствал, като е нарушил кодекса на честта… Тази катастрофална грешка обясняваше защо никога не беше казал или извършил нещо нередно в отношенията си с нея.
— И жената има чест. Клетвите трябва да се спазват, веднъж поетата отговорност трябва да се носи докрай. — Тя стана и погледна в неразгадаемите зелени очи. — Истинско щастие е, че честта и приятелството ни задължават.
Двамата се погледнаха дълго и в този миг си казаха всичко и нищо. Тя се извърна и тръгна бавно към къщата. Стъпките й бяха равномерни и никой не би повярвал, че очите й бяха пълни със сълзи.
Майкъл седя дълго в градината, с празен поглед, дишайки бавно и съзнателно. Изпитваше облекчение да наблюдава как въздухът пълни дробовете му и бавно излиза навън. Това потискаше болката, поне за кратко време.
Много лесно щеше да бъде да си загуби ума по Катрин. Тя беше не само красива, но и достойна за възхищение. Майка му, сестра му и Каролайн, взети заедно, не притежаваха и една стотна от сърдечността и добротата й. Тя беше съвършена във всяко отношение, но беше непостижима. Омъжена. Безнадеждно далече от него.
Въпреки това между тях имаше нещо реално. Не любов, а знанието, че при други обстоятелства можеха да се обичат истински.
Той се опита да си представи, че би могъл да тръгне по друг път, докато беше млад, че би могъл да се озове близо до Катрин в онзи ужасен ден, когато беше осиротяла. Сигурно веднага щеше да й предложи закрилата си, както бе постъпил Колин. Но никога нямаше да се отвърне от жена си и да се забавлява с други.
Подобни размишления бяха глупост. Той имаше свой път в живота и щеше да го извърви докрай. Беше изживял една луда любов и беше излязъл от нея с опетнена душа. Когато се изправи, се почувства толкова изтощен, като че беше водил битка. Но въпреки болката, изпитваше гордост, че двамата с Катрин бяха изградили нещо чисто и почтено от ситуация, в която имаше много фалш и нечистотия.
Е, мъжът й беше войник, а скоро щеше да избухне война…
Майкъл прогони тази мисъл, ужасен от себе си. Не можеше да се надява един другар по съдба да бъде убит. А беше и смешно да се опитва да гледа по-далеч от следващите няколко седмици. В предстоящите сражения можеха да паднат и той, и Мелбърн. Животът не беше сигурен. И любовта, и войната бяха опасни.
Единственото сигурно беше, че той никога нямаше да престане да желае Катрин, все едно дали щеше да живее още няколко дни или дълги години.
8
На следващата вечер Катрин тъкмо се преобличаше за вечеря, когато Колин влезе в спалнята. Вместо да позвъни за прислужницата, тя попита:
— Би ли ми закопчал роклята на гърба?
— Естествено. — Пръстите му бяха корави и безстрастни и тя се почувства засегната от равнодушието му, от начина, по който двамата обитаваха един дом, споделяха живота си, но никога не се докосваха емоционално. Връзката им беше изтъкана от закон, учтивост, приемливост и навик. Почти никога не се караха, защото всеки от двамата знаеше колко много — или колко малко — може да очаква от другия. След като закопча роклята й, Колин отстъпи назад и също започна да се преоблича. Движенията му издаваха притеснение и тя го забеляза веднага.
— Нещо не е наред ли?
Мъжът й вдигна рамене.