Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
Може би древните вярвания щяха да се поддържат от още няколко поколения, ако не беше вечното човешко любопитство. Всички знаеха, че миналото е достъпно за Свръхвладетелите и неведнъж историците молеха Карелен да разреши някой стар спор. Възможно е тези въпроси да му бяха омръзнали, но по-скоро той разбираше до къде ще доведе неговото великодушие…
Апаратът, който Карелен предаде на Института за световна история, представляваше нещо като телевизионен приемник с обширна клавиатура за настройване на времето и пространството. Най-вероятно той беше свързан по някакъв начин с много по-сложна машина на борда на огромния кораб. Как точно действаше този апарат, никой не можеше да си представи. На Земята ученият просто натискаше необходимите клавиши и прозорецът на миналото се разтваряше. Пред погледа мигновено се откриваше едва ли не всяко събитие в историята на човечество за последните пет хиляди години. По-назад в миналото апаратът не можеше да надникне — настроен на по-ранни векове, екранът изобразяваше непонятна пустота. Имаше някаква естествена причина за това, а може би Свръхвладетелите умишлено не позволяваха на хората да знаят повече.
Разбира се за всеки мислещ Човек и преди това бе ясно, че е невъзможно абсолютно всички вероучения да са истинни, но този удар бе съдбоносен. В разобличаването никой не можеше да се усъмни и никой не можеше да спори с него: неведомото вълшебство на науката на Свръхвладетелите откри пред погледа на хората как в действителност бяха възникнали на света всички велики религии. Началото на почти всяка от тях бе благородно и вдъхновено — но не повече от това. За няколко дни безбройните месии на човешкия род престанаха да са богове. Вярванията, които цели две хилядолетия бяха опора за милиарди хора, се изпариха като утринна роса под жестоката и безпристрастна светлина на истината. Цялото добро и зло, което те бяха създали, изведнъж потъна в миналото и вече не можеше да докосне ничия душа.
Човечеството се прости с древните богове и порасна дотолкова, че повече не се нуждаеше от нови.
Засега малко хора разбираха, че заедно с крушението на вярата настъпваше и упадък в науката. Процъфтяваха техниката и технологиите, но бе дошъл редът на своеобразните умове, които се опитваха да прескочат границите на човешките познания. Любопитството оставаше и имаше достатъчно свободно време, за да бъде утолено то, но жарта на сериозните научни изследвания угасна. Нямаше нужда цял живот да се добираш до тайни, които със сигурност бяха разгадани от Свръхвладетелите преди много векове.
Този упадък не беше много забележим, защото пищно се развиха описателните науки — зоологията, ботаниката, астрономическите наблюдения. Никога досега на света не бе имало толкова много любители, събиращи научни данни за собствено удоволствие, но почти не останаха теоретици, които да подреждат тези данни в единна система.
А когато изчезна борбата и стихнаха раздорите и противоречията, дойде и краят на истинското изкуство. Имаше много творци — и любители, и професионалисти, но за цяло поколение не беше създадено нищо ново, наистина талантливо нито в литературата, нито в музиката, нито в живописта и скулптурата. Светът все още живееше със старата слава и блестящите творби на невъзвратимото минало.
И никой не се тревожеше от това положение, ако се изключат шепата философи. Човечеството малко се опиваше от новооткритата свобода, радваше се на ежеминутното щастие и не искаше да гледа по-надалеч. Ето това в крайна сметка беше тя, Утопия — Златният век; неговото ново начало още не бе помрачено от най-злия враг на всяка утопия — скуката.
Може би Свръхвладетелите бяха в състояние да решат и тази задача — бяха решили толкова други. От деня на пристигането им беше минал голям срок — цял човешки живот — но и сега, както тогава, никой не знаеше защо се появиха те. Човечеството привикна да им вярва и вече не си задаваше въпроса що за свръхчовешка самоотверженост задържа Карелен и спътниците му далеч от родината.
Ако това наистина беше самоотверженост. Все пак още се намираха хора, които се питаха дали благоденствието на света е крайната цел на Свръхвладетелите.
Седем