Песента на Кали
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
Санджай ме чакаше в сянката на зида.
— Побързай! — изсъска той.
Беше минало единайсет часът. Бяхме на доста километри от храма на капаликите. Прехвърлихме с общи усилия двете тела през зида.
Пътуването от крематориума до храма на капаликите се състоеше от кошмари — от нелепи кошмари. Товарът ни се търкаляше отзад в микробуса, докато Санджай криволичеше по шосето, като изтласкваше встрани волските каруци, принуждаваше пешеходците да скачат върху купчините боклуци, за да не бъдат прегазени, и мигаше трескаво с фаровете, за да предупреди камионите в насрещното движение, че няма да се отдръпнем. На два пъти той свръщаше в лявото платно и бяхме принудени да се покатерим на тротоара. Онази нощ пътят ни през Калкута беше белязан от крясъци и какви ли не ругатни.
Накрая се случи неизбежното. На едно кръстовище, недалеч от градския парк Санджай се опита да профучи пред трите платна на насрещното движение. Регулировчикът скочи от огромната тракторна гума, откъдето насочваше движението, и вдигна длан, за да ни спре. За някакъв лудешки миг бях убеден, че Санджай ще го прегази. Той обаче стовари и двата си крака върху спирачката и дръпна назад волана, сякаш се опитваше да озапти разбеснял се вол. Микробусът се завъртя на една страна, за малко да се преобърне, и закова на трийсетина сантиметра от протегнатата ръка на полицая. Двигателят заглъхна. Един от труповете отзад се беше дотъркалял при нас и голото му ходило стърчеше между моята седалка и седалката на шофьора. За късмет и двете тела още бяха омотани в брезента. Дръпнах припряно платнището, за да скрия ходилото, точно когато вбесеният регулировчик заобиколи микробуса и застана откъм страната на Санджай. Надзърна през десния прозорец и лицето му се сгърчи от възмущение.
— Какво, да ви вземат мътните, правите?
Широката каска на полицая се клатушкаше, докато той крещеше. Благодарих на всички богове, че не е сикх. Крещеше си на западнобенгалско наречие. От време на време удряше с тежката палка по вратата на Санджай. Ако беше сикх — а повечето полицаи в Калкута са сикхи, — щеше да ни налага с нея по главите. Странни хора са тия сикхи.
Още преди Санджай да е измислил какво да отговори или да е запалил отново двигателя, полицаят отстъпи крачка назад и побърза да закрие с длан лицето си.
— Пфу! — ревна той. — Какво карате там вътре? Сниших се на седалката. Всичко беше изгубено. Полицаят щеше да ни арестува. Щяха да ни осъдят до живот и да ни хвърлят в ужасния затвор „Хугли“, но щяхме да лежим там само няколко дни, защото капаликите щяха да ни убият.
Но Санджай се усмихна широко и се надвеси през прозореца.
— А, уважаеми господине, нима не познахте превозното средство?
Той плесна с длан по очуканата врата. Полицаят се свъси разярен, но отстъпи още една крачка назад.
— Брррр — каза той през длан.
— Да, да, да — извика Санджай със същата тъпа усмивка. — Микробусът е собственост не на друг, а на Гопалакришна Нирендренат Дж. С Махапатра, шеф на Съюза на просяците в Читпур и Горен Читаранджан! И отзад возим шестима от най-окаяните му прокажени, които носят най-големи печалби. Много големи, драги ми господине! — Санджай запали с лява ръка двигателя, а с широко движение на дясната показа задната част на микробуса. — Закъснял съм с цял час, трябва да прибера, уважаеми господине, хората на Махапатра там, където те се хранят и спят. Господин Махапатра ще ми откъсне главата. Но ако ни арестувате, уважаеми господин полицай, поне ще имам оправдание, задето съм закъснял толкова позорно. Ако искате да ни задържите, с удоволствие ще отворя задните врати. Но колкото и големи печалби да носят, господине, прокажените вече не могат да вървят и ще се наложи да ми помогнете да ги изнесем от микробуса.
Санджай се престори, че отваря вратата, за да слезе.
— Не! — ревна регулировчикът, Той разклати тежката палка към ръката, с която Санджай отваряше вратата. — Изчезвайте! Незабавно!
И при тези думи той ни обърна гръб и забърза към средата на кръстовището. Там размаха ръце и наду свирката към пищящото гъмжило от превозни средства, които през краткото му отсъствие върху гумата бяха задръстили три улици.
Санджай подкара микробуса, заобиколи скупчените автомобили, като мина през тревата в средата на площада, и зави пред насрещното платно към Странд.
Спряхме възможно най-близо до склада. Улицата беше много тъмна, но отзад в микробуса имаше фенер. Наложи се Санджай да го запали, за да измъкнем труповете за принос от заплетените въжета на плащаницата, в която беше омотан моят. Часовникът ми, подарък от Санджай, показваше дванайсет без десет. Но той често изоставаше.