Песента на Кали
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
Помещенията на приземния етаж бяха големи и задушни, от боботещата климатична инсталация вътре беше прохладно. По масите и количките бяха наслагани трупове. Не бяха подредени освен по възраст и пол. Детското отделение, покрай което минахме, беше препълнено.
Санджай посочи дата отпреди една седмица, когато братовчедите ни уж са умрели. От разказа му излезе, че братовчед ни Самар е прехвърлил четирийсетте.
В първото помещение, където влязохме, имаше двайсетина мъже. Вяха в различен стадий на разложение. Тук беше доста горещо. По труповете капеше вода в напразен опит да ги охлади. Двамата със Санджай запушихме устата и носовете си с долния край на ризите. Очите ни се насълзиха.
— Проклетият режим на тока — смутолеви санитарят. — Напоследък е през няколко часа. Е?
Той отиде при няколко от труповете и махна чаршафите. Протегна ръце, сякаш предлагаше за продан вол.
— Не — отсече Санджай, след като се взря покрусено в първото лице. Отиде при друг труп. — Не. Не. Я чакайте… не. Трудно е да кажа.
— Хммм.
Санджай обикаляше от маса на маса, от количка на количка. Ужасните лица го гледаха с изцъклени очи, с отворени уста, някои с подпухнали изплезени езици. Други се хилеха отблъскващо, сякаш ни приканваха да изберем тях.
— Не — продължи да повтаря Санджай. — Не.
— Това са всички трупове, докарани тази седмица. Сигурни ли сте, че не сте объркали датите?
Служителят от моргата дори не си направи труда да прикрива отегчението и неверието в гласа си. Санджай кимна и аз се запитах каква ли игра играе. „Посочи някого и да се махаме оттук!“
— Чакайте — каза той. — А този там в ъгъла?
Трупът лежеше сам върху метална маса, сякаш някой го е метнал от разсеяност там. Коленете и китките стърчаха, ръцете бяха стиснати в юмруци. Трупът беше почти плешив и се беше извърнал към влажната стена, сякаш засрамен от безжизнената си голота.
— Прекалено стар е — изпелтечи служителят, но моят приятел вече беше отишъл с пет бързи крачки в ъгъла.
Надвеси се и се взря в лицето. Щръкналият бял юмрук на трупа се допря леко до вдигнатата риза и голия корем на Санджай.
— Братовчеде Самар! — изхлипа моят приятел.
Той се вкопчи във вкочанената ръка.
— Не, не, не — намеси се човекът от моргата. После се изсекна в пеша на захабената си престилка. — Този е тук едва от вчера. Прекалено нов е.
— Въпреки това е клетият братовчед Самар — отвърна задавено Санджай.
Видях в очите му истински сълзи.
Служителят от моргата сви рамене и се зае да проверява нещо върху подложката с листовете. Наложи му се да отгърне няколко.
— Неустановена самоличност. Докаран сутринта във вторник. Намерен гол на улица „Шудел“… съответства, нали? Предполагаема причина за смъртта — счупен врат в резултат на падане или на душене. Дрехите му вероятно са откраднати. Предполагаема възраст — шейсет и пет години.
— Братовчедът Самар беше на четирийсет и девет — каза Санджай.
Той си избърса очите и пак запуши с ризата носа си. И този път служителят само сви рамене.
— Защо, Джаяпракеш, не потърсиш братовчедката Камила? — рече Санджай. — А аз ще уредя превоз за братовчеда Самар.
— Не, не — намеси се човекът от моргата.
— Не ли? — повторихме в хор ние със Санджай.
— Не. — Служителят погледна свъсен листовете върху поставката. — Не можете да откарате трупа, докато не се установи самоличността му.
— Но нали аз я установих. Това тук е братовчедът Самар — напомни Санджай, без да пуска костеливия юмрук на трупа.
— Не, не. Имах предвид да се установи официално. Това трябва да се направи в пощата.
— В пощата ли? — учудих се аз.
— Да, да, да. Общинската служба „Безследно изчезнали“ и „Непотърсени трупове“ се намира там. На третия етаж. След като се установи самоличността, ще платите такса от двеста рупии в бюджета на общината. Двеста рупии на тяло, де.
— Ой! — ревна Санджай. — Двеста рупии за какво?
— За официалното установяване на самоличността и за удостоверението, разбира се. После трябва да отидете в кметството на улица „Ватерлоо“. Работят с граждани само в събота.
— Но това е чак след три дни! — възроптах аз.
— Защо трябва да ходим там?
— За да платите, разбира се, таксата за превоза — петстотин рупии. — Служителят въздъхна. — И така, за да ви дам трупа, трябва да ми донесете удостоверението за установена самоличност, квитанцията за платена такса, квитанцията за такса „Превоз“ и, разбира се, копие от разрешителното ви, че имате право да прекарвате покойници.