Песента на Кали
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
— Ай! — възкликнах аз и се дръпнах назад.
Разложената човешка ръка, която се подаваше от влажната пръст, се беше докоснала до сандала ми и до голия ми крак. Виждаха се и други неща. После забелязах в далечината още ровове и още кучета.
— Преди десет години всичко си беше наред — обясни лекарят, — но сега, когато индустриалната зона е толкова наблизо…
Той млъкна, за да метне друг камък по друга глутница псета. Те се отправиха спокойно към храстите. Старецът зад нас бе успял да махне празния патрон и зареждаше друг.
— Това какви са били, мюсюлмани или християни? — попита Санджай.
Беше вдигнал молива.
— По всяка вероятност индуисти. Знае ли човек? — избълва лекарят. — Крематориумите не желаят да приемат неплатежоспособни клиенти. Но вече от няколко месеца проклетите кучета ги изравят. Имахме желание да покриваме разходите, докато… Чакайте. Чули сте какво се случи днес, нали? И заради това сте тук.
— Разбира се — каза напосоки Санджай. — Но вие може би искате да ни кажете вашата версия.
Почти не слушах. Бях погълнат от това да разглеждам наоколо и да откривам нови и нови човешки части, които се показваха от преобърнатата пръст като мъртви риби, излезли на повърхността на езеро. Поне от онова, което виждах, едва ли имаше вероятност ние със Санджай да намерим тук цял труп за принос. Над нас кръжаха гарвани. Старецът беше седнал върху веригата на булдозера и май беше задрямал.
— Заради днешната история получихме много жалби — каза лекарят. — Но трябваше да предприемем нещо. Постарайте се да съобщите, че болницата е била готова да плати кремациите.
— Да — рече Санджай и си записа нещо.
Отново тръгнахме към сградата на болницата. Край планините от боклуци имаше импровизиран палатков лагер на роднини на пациентите.
— Трябваше да предприемем нещо — повтори лекарят. — Нали разбирате, режим на тока. А при тези кучета, които се навъртат насам, не можехме да направим онова, което сме правили от години. Затова платихме на общината да извози труповете и днес сутринта извадихме от хладилника трийсет и седем, които да бъдат откарани в крематориума „Ашутош“. Откъде да знаем, че ще пратят камион с открита каросерия, който часове наред ще чака в задръстванията.
— Наистина откъде — каза Санджай и си записа нещо.
— А после, след като товарът е бил изсипан в парка на крематориума, се е появило множеството, участващо в празника.
— Да! — намесих се и аз. — Днес започва Кали Пуджа.
— А ние откъде да знаем, че церемонията ще привлече в парка точно на този крематориум десет хиляди души? — попита рязко лекарят.
Не му напомних, че Кали е богиня, покровителка на всички крематориуми и места, където витае смъртта, включително бойни полета и неиндуистки гробища.
— Знаете ли колко време продължава една истинска кремация дори в новите електрически пещи в града? — попита лекарят. — Два часа — отговори си той сам. — Два часа всяка.
— Какво е станало с труповете? — попита Санджай така, сякаш темата не е особено интересна за него.
Вече беше ранен следобед. До полунощ оставаха десет часа.
— Ах, жалбите! — простена лекарят. — Мнозина от поклонниците са припаднали. Днес сутринта беше много горещо. Но се наложи да оставим повечето трупове тук. Заради следобедните задръствания шофьорите отказаха да се върнат при нас в болницата или в моргата „Сасун“ и да натоварят отново камионите.
— Благодаря ви — рече Санджай и се ръкува с мъжа. — Нашите читатели с радост ще научат и гледната точка на болницата. А между другото вашият пазач ще бъде ли тук и след като се мръкне? — кимна Санджай към заспалия старец.
— Да, да — тросна се лекарят, който беше плувнал в пот. — Макар че полза никаква. Еййй! — провикна се той и се наведе да вземе камък и да го метне по псето, което точеше лиги и влачеше към шубрака нещо голямо.
В десет часа същата вечер отидохме в крематориума „Ашутош“. Санджай беше уредил да вземе за малко един от микробусите, с които шефовете на просяците събираха сакатите си подопечни. Тясното пространство отзад беше без прозорци и вонеше ужасно.
Не знаех, че Санджай знае да управлява автомобил. Не се уверих в това и след като безразсъдно започнахме да се провираме с натиснат клаксон и мигащи фарове по задръстените вечерни улици.
Портата на крематориума беше заключена, но ние влязохме през пералнята до него. Водата вече не течеше от отворените тръби, по циментовите плочи и корита нямаше пране, работниците от кастата на перачите си бяха тръгнали на свечеряване. Между крематориума и пералнята имаше каменен зид, но за разлика от много огради в града по него не бяха наслагани парчета стъкло и ножчета за бръснене и ние се прехвърлихме лесно.