Тарзан и съкровищата на вълшебния град
- Автор: Бъроуз Едгар
- Серия: Тарзан #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тарзан и съкровищата на вълшебния град». Краткое содержание книги:
Като разсъди, че за преследването на арабина ще е потребно много време и че изходът от битката с него е съмнителен, Мурак без особено съжаление се отказа от плановете си и заповяда да се вдигне целият лагер и да се готви за връщане в Абисиния.
Привечер вниманието на войниците бе привлечено от долетели от запад викове. Някакъв силен глас повтаряше: „Лейди! Лейди!“ Абдул даде разпореждане да се провери какво е това. След половин час войниците се върнаха, мъкнейки със себе си Мугамби. Първият човек, когото негърът видя, беше мнимият мосю Фреко, доскорошният гостенин на неговия господар. Мугамби разбра, че белгиецът не го позна, и това го зарадва. Казвайки, че е безобиден ловец от южните племена, Мугамби молеше да го пуснат на свобода. Но Абдул Мурак, възхитен от неговото прекрасно телосложение, реши да го вземе със себе си и да го поднесе в дар на Менелик.
След няколко минути Мугамби и Вертер бяха отведени под стража и чак тогава Вертер разбра, че на него гледат по-скоро като на пленник, отколкото като на гост. Той се опита да протестира, но един здравеняк го перна по лицето и му каза, че ще го застреля, ако не се успокои.
Мугамби изобщо не се отчая. Той знаеше, че по време на пътуването неведнъж ще му се удаде възможност да избяга. Затова той се впускаше в разговори с абисинците, стараейки се да ги благоразположи към себе си. Разпитваше ги за техния император, за страната им и накрая изявяваше огромното си желание да стигнат по-скоро, за да се наслади на всички земни благини, които според абисинците изобилствали в родината им. Той успяваше да приспи тяхната бдителност и те от ден на ден му позволяваха все по-голяма свобода.
Мугамби се възползва от това, че е заедно с омразния мосю Фреко. Той се опита със заобиколни въпроси да разбере нещо за съдбата на господарите си, но понеже Вертер усърдно криеше ролята си в тази тъжна история, Мугамби нищо не научи. И все пак дойде часът, в който негърът узна нещо странно.
Беше зноен обяд. Отрядът на Абдул Мурак стигна бреговете на широка, чиста и прозрачна река. Виждаше се пясъчното й дъно. Абисинците се увериха че няма крокодили, и решиха да се гмурнат в прохладните води.
На пленниците също беше разрешено да се изкъпят. Мугамби забеляза, че когато се събличаше, Вертер с особена грижливост се отнасяше към нещо, което беше увито около кръста му. Той свали тайнствения предмет и го уви в ризата си с невероятна предпазливост.
Всичко това се стори подозрително на чернокожия и възбуди любопитството му. В това време Вертер така нервничеше, че изпусна връвта, която мотаеше в ръцете си. В тревата пред учудените очи на Мугамби блеснаха скъпоценните камъни на Опар.
Мугамби беше живял с господаря си в Лондон и съвсем не беше такъв дивак, за какъвто го вземаха. Освен че беше получил култура от лорд Грейсток, той по природа беше умен и проницателен. Това, което го заинтригува, не бяха толкова скъпоценните камъни, а торбичката, от която се изсипаха.
Хиляди пъти беше виждал той тази малка кожена торбичка на пояса на своя господар, винаги когато лорд Грейсток решеше да се развлече, като се върне към първобитния начин на ловуване, той я вземаше със себе си като най-скъпа реликва от детството му.
Вертер забеляза погледа на Мугамби и трескаво заприбира камъчетата. Мугамби го погледна, както се гледа човек, занимаващ се с глупости и предпочете да навлезе в реката.
На другата сутрин съобщиха на Абдул Мурак, че чернокожият пленник е избягал през нощта. Вертер изпадна в паника при тази новина, но когато напипа под ризата си твърдите очертания на камъчетата, се успокои.
XVI
Тарзан отново става предводител на Мангани
Ахмед Зек с двама свои доверени хора се спусна далеко на юг, за да препречи пътя на белгиеца. Останалите се пръснаха в гората, като образуваха обръч около лагера. Всичко беше безполезно.
Към обяд Ахмед и спътниците му се спряха да си отпочинат. Те клекнаха в сянката на големи дървета в края на голяма поляна. Предводителят на разбойниците беше в лошо настроение: не стига, че беше измамен от един неверник (а това само по себе си е позорно), но и се беше лишил от скъпоценности. А това вече беше твърде много. Гневът му беше огромен.