Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

— Нали съм световен шампион — напомних му.

— Това беше вчера.

— Не може ли човек да се порадва поне малко на титлата си? Още не съм готов да се разделя с усещането.

— Ясно. — Лени се отправи към семейството си. Наблюдавах как дъщеря му Мариан го пресрещна. Размахваше ръце възбудено. Лени отпусна рамене, извади портфейла си и измъкна една банкнота. Мариан я грабна, целуна го по бузата и се затича нанякъде. Лени се загледа след нея и поклати глава. По лицето му играеше усмивка. Извърнах лице.

Най-лошото от всичко — дали пък да не кажа най-хубавото — беше, че имах надежда.

Ето какво открихме онази нощ в хижата на дядо ми: трупа на сестра ми, косми, принадлежащи на Тара в кошарката „Пак-енд-Плей“ (ДНК-то е потвърдено), розово гащеризонче на черни пингвинчета, което отговаря на Тариното.

А ето какво не открихме там и всъщност все още не сме открили: парите за откупа, самоличността (ако има такава) на съучастниците на Стейси и самата Тара.

Точно така. Така и не открихме дъщеря ми.

Знам, гората е голяма и обширна. Гробът ще е малък и може лесно да се скрие. Може върху него да са струпани камъни. Някое животно може да е надушило гроба и завлякло съдържанието му в гъсталака. Съдържанието му може да е на мили разстояние от хижата на дядо.

Или — тази мисъл пазех само за себе си — може въобще да няма гроб.

Тъй че, както виждате, надежда има. Подобно на мъката, надеждата се крие, изскача, присмива се и не те напуска. Не знам коя от двете е по-жестоката любовница.

Полицията и ФБР развиха теорията, че сестра ми е действала в съучастие с някои много лоши хора. Макар че никой не бе напълно сигурен дали първоначалното им намерение е било отвличане или грабеж, почти всички поддържаха мнението, че някой се е паникьосал. Може да са мислили, че Моника и аз няма да сме вкъщи. Може да са предполагали, че ще си имат работа само с детегледачка.

Какъвто и да е бил случаят, те са ни видели и са действали или в дрогирано състояние, или просто са откачили и някой е произвел изстрел. После някой друг също е стрелял, както показва балистичната експертиза. Моника и аз сме били простреляни с различни оръжия 38-ми калибър. Тогава отвличат бебето. Накрая са излезли на Стейси с двойна игра и са я очистили със свръхдоза хероин.

Продължавам да казвам „те“, защото ченгетата също смятат, че Стейси е имала поне двамина съучастници. Единият трябва да е бил хладнокръвният професионалист, който знае как да изпипа операцията, да завари регистрационните номера и да изчезне безследно. Другият съучастник е бил „паникьорът“, ако така ви харесва, онзи, който ни простреля и вероятно е причинил смъртта на Тара.

Някои, разбира се, не се хващат на тази теория и смятат, че е имало само един съучастник — хладнокръвният професионалист — и че изпадналият в паника е била Стейси. Според тази теория тя е човекът, който е изстрелял първия куршум, вероятно по мен, след като аз не помня да съм чул никакви изстрели, а после професионалистът убива Моника, за да оправи грешката. Тази теория се подкрепя от една от малкото улики, с които разполагахме след нощта в хижата — наркопласьор, който в отчаяния си опит да направи сделка по друго обвинение, признал на полицията, че Стейси е закупила от него пистолет 38-ми калибър една седмица преди убийството и отвличането. Тази теория се подкрепя и от факта, че единствените неизяснени косми и пръстови отпечатъци, открити на местопрестъплението, се оказаха на Стейси. Хладнокръвният професионалист се е сетил да носи ръкавици и да внимава, докато дрогираният съучастник най-вероятно не е.