Заключената стая
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заключената стая». Краткое содержание книги:
— Моля ви, да ме последвате. — И добави: — Тримата. Заподозреният, свидетелката и ищцата.
Възрастната дама се слиса; регулировчицата веднага се укроти.
Мауритсон изобразяваше самата кротост.
— Това е явно недоразумение — повтаряше той. — Впрочем, няма нищо удивително — малко ли подозрителни личности бродят по улиците. С удоволствие ще дойда с вас.
— Как така? — уплаши се дамата. — Къде отиваме?
— В участъка — отговори суровият полицай.
— В участъка?
— Да, в полицейския участък.
Процесията се понесе напред, предизвиквайки живия интерес на минувачите.
— Възможно е и да съм сбъркала — започна да се колебае блондинката.
Тя беше свикнала да записва номера на коли и имена на хора, а ето че сега сама ще попадне в протокол…
— Няма нищо страшно — утеши я Мауритсон. — На такива оживени места човек трябва да има остро око.
Участъкът се помещаваше в сградата на гарата.
Започна продължителна процедура. Най-напред записаха имената, фамилиите и адресите на свидетелката и на мнимата жертва.
— Не, аз наистина съм сбъркала — нервничеше свидетелката. — Трябва да вървя, аз съм на пост.
— Ние сме длъжни да изясним всичко докрай — неумолимо отвърна суровият. — Проверете джобовете му, Кенет.
Полицаят извади от джобовете на Мауритсон купчина абсолютно невинни неща. В същото време разпитът продължаваше:
— Вашето име, фамилия?
— Арне Ленарт Холм — каза Мауритсон.
— Адрес?
— Викергатан, шест.
— Името и фамилията са верни — потвърди Кенет. — Ето му шофьорската книжка.
Първият полицай се обърна към възрастната дама:
— Какви ценности имахте в себе си?
— Шест крони и тридесет и пет ере в портмонето. Билет за влак и пенсионното удостоверение.
— Налице ли е всичко?
— Да.
Полицаят затвори тефтерчето си, погледна важно към задържания и каза:
— Така, въпросът е ясен. Вие двете можете да си вървите. Холм да остане.
Мауритсон настани по джобовете имуществото си.
Пазарската торба стоеше на пода около вратата, от нея стърчаха една дълга краставица и шест стръка ревен.
— Какво има в торбата? — попита полицаят.
— Продукти.
— Продукти? Кенет, виж, ако обичаш.
Полицаят заизважда продуктите на пейката. Мауритсон наблюдаваше невъзмутимо действията му.
— Точно така — мърмореше Кенет, — в торбата има продукти, както заяви Холм — ето хляб… масло… сирене… ревен… кафе — да, всичко е точно така, както заяви в показанията си Холм.
— Ясно — заключи суровият. — Въпросът е изчерпан. Сложи продуктите обратно, Кенет.
Той се позамисли, след това се обърна към Мауритсон.
— Вижте какво, господин Холм. Станало е недоразумение. Но вие сам разбирате, че службата им е такава. Съжалявам, че са ви заподозрели. Надявам се, че няма да ни се сърдите.
— Какво говорите — отвърна Мауритсон. — Вие изпълнявате дълга си.
— Всичко хубаво, господин Холм.
— Всичко хубаво, всичко хубаво.
Вратата се отвори и влезе още един полицай, облечен в сивосин комбинезон. С едната си ръка водеше на каишка куче, а в другата държеше бутилка лимонада.
— Ама че жега — въздъхна той, хвърляйки фуражката.
— Лягай, Джек. — Отвори бутилката и я поднесе към устата си. Обърна се към кучето и повтори сърдито. — Лягай, Джек!
Песът се подчини, но веднага стана отново и продължи да души торбата на Мауритсон.
Мауритсон се упъти към вратата.
— Всичко хубаво, господин Холм — каза Кенет.
— Всичко хубаво, всичко хубаво — отвърна Мауритсон.
Кучето вече беше завряло главата си в торбата.
Мауритсон отвори вратата с лявата си ръка, а дясната протегна към торбата.
Песът изръмжа.
— Почакайте — каза полицаят в комбинезона.
Колегите му го погледнаха въпросително. Мауритсон отблъсна кучето и вдигна торбата си от пода.
— Не мърдай — извика полицаят и остави бутилката на пейката.
— Извинете?.. — озадачено попита Мауритсон.
— Това куче е обучено да открива наркотици — рече полицаят, като посегна към кобура си.
ХVII.
Началникът на отдела за борба с наркоманията Хенрик Якобсон заемаше тази длъжност от почти десет години и десет години вече не знаеше какво е почивка. Друг на негово място отдавна би получил стомашна язва или разстройство на моторните центрове. Но организмът на Хенрик Якобсон издържаше всичко, пък и сега вече нищо не беше в състояние да го удиви.
В момента той съзерцаваше невъзмутимо разрязаното сирене, натрошения хляб, пликчетата с хашиш, капсулите с амфетамин и сътрудника, който мачкаше ревена.
Отпреде му седеше Мауритсон, външно спокоен, а в действителност не на себе си. Двойното подсигуряване подведе и то как — по най-невероятен, идиотски начин. Просто да не повярваш. Преди два месеца стана една грешка. Но два пъти един след друг. Все едно, че е улучил тринадесет числа на тотото.