Ранни дългове ((книга първа))
- Автор: Ботунски Марин
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ранни дългове ((книга първа))». Краткое содержание книги:
Тук в летните месеци се провеждат сказки, представления, излети, хората на изкуството идват на кратък отдих, зареждат се с нови идеи.
Ние идваме от Ленинград (Петроград) по изключително красивия път на Приморското шосе. Млади сме, изпълнени с любопитство и с широко отворени очи за красотата. Автобусът ни спира на около стотина метра от „усадбата“ и преди още да влезем в дома започват да щракат фотоапаратите. Три филма пазя още от този незабравим ден, там сме с Елена, с Маша и Митко, с Жеко. Снимали сме се на входа, в зимното и в лятното ателие, в кабинета на Репин, в столовата — край кръглата маса, където сядали първенците на руския дух, и където всеки се самообслужвал, поиска ли да бъде обслужен — трябвало пет минути да седи на червения стол и да каже новина, или да прочете ново стихотворение, нов разказ, да изпълни нова песен… Тук са били Шаляпин, Стасов, Маяковски, Есенин, Горки, Иван Павлов, Бехтерев, Тарханов, Морозов, Бродски, Чуковски, Глазунов, Астафиев, артистите Георгий Ге, Мичурина-Самойлова и десетки други.
В специални албуми — книги за автографи са оставили белег от своето пребиваване тук много от духовните водачи на Русия. В един от албумите художника Карик е направил шарж на царя Николай II, под него ръката на Горки е изписала: „Кто сей урод?“. В същия албум има прошнуровани страници, тях посетителите не могат да прочетат. Аз съм хвърлял око в забраненото, милата Верка Н. ми е разрешавала дори да заснема няколко от тези страници — в тях е критичния поглед на творците един към друг, но и към политическите и обществени недъзи… Бях горд с тези тайнствени странички, тях не ги знаеха много хора, не можеше и да ги покажеш на всеки… Те също бяха особен урок — за някой от тези творци, и най-вече за Маяковски и Горки, трудно можеше да се намерят в писания съпротивите им, те бяха сведени почти до утвърждаващ новото плакат…
Репин е един от най-образованите художници за своето време. Библиотеката му е изпълнена с книги с автографи — от изтъкнати учени, писатели, художници, музиканти. Не случайно Корней Чуковски пише, че „целият си живот той (Репин б.а.) изживя на върховете на културата“.
Как да се забравят Репинските картини „Отказ от изповед“, „Не чакали“, „Бурлаците на Волга“, „Запорожци“, „Иван Грозни“, „Заседание на Държавния съвет“, „Запорожци пишат писмо на турския султан“, портретът на съпругата му, писателката Н. Б. Норманд — Северовой, автопортретът му от 1920 година, портретите на изтъкнатите първенци на руския дух. Как да се забрави пълната всеотдайност към изкуството, бягството от столичния шум и от светската суета! Завинаги ще е в ума и в сърцето Репинския урок: отдал ли си се на изкуството, дай му всичко искрено и безрезервно. Той така и пише в едно из своите писма: „Прежде всего я не бросил искусство. Все мои последние мысли о Нем…“
Най-лъчезарната от моите безброй души
Недалеч от площад „Таганка“ се намира тихата уличка „Маяковски“.
На неголям двуетажен дом — надпис „Държавна библиотека — музей «В.В. Маяковски»“.
Сега не е модерно да се цитират бивши партийни величия, но Надежда Крупская е казала: „Не забравяйте никога, че думата Маяковски и думата музей са някак несъвместими. Маяковски завинаги ще си остане жив, кипящ, зовящ напред. А музей, макар и малко, но винаги остава впечатление за нещо застинало, мъртво. Постарайте се да избегнете това, не замузейвайте!“
През април 1926 година тук се заселил големият и шумен поет Владимир Владимирович Маяковски. Тогава в квартирата имало малко вещи. Поетът мразел излишното. Обикновено се връщал вечер, звънял по телефона — канел приятели при себе си. Наричал това — „да се обезпечиш с хора“… Тук идвали Луначарски, Мейерхолд, Айзенщайн, М.Е. Колцов, И.Е. Бабел, Третяков, писатели, артисти, художници.
Съхранен е кабинета на поета и кухнята. На писмената маса — в центъра — голяма черна автоматична писалка със златно перо и последния бележник, на който е нахвърлена незавършената поема „С пълен глас“ („Во весь голос“). Бележникът е открит на една от последните страници. Чета текста: „Жалела людей — желудей… В серебре как в песочке старичонки височки… Где сыщеш любовь при такой наперке. Все равно, что в автомобильном Нью Йорке искат на счастье подкову…“ Окото се спира на зелен стъклен абажур, кожен футляр от бинокъл (спомен от баща му) — в него са поставени канцеларски дребосъци: писци, карфици, кламери. Удобна поличка е запълнена с книги — на челно място Пушкин, Лермонтов, Блок, Брюсов. Обичал особено Александър Блок…
Календарът е отворен на 12 април. В последните два дни ръката му не се е докосвала до него. Стрелките на джобния часовник „Мозер“ са спрели на 1:25 часа. Наред с голямата металическа запалка е захвърлена кутия цигари „Волго — дон“, въпреки че Маяковски пушел обикновено „Херцеговина флор“ или „Лукс“. Недопушени останали шест цигари. Писалката е спряла на последната нечетлива записка в бележника… Имаш усещането, че Маяковски е излязъл за минутка и ще се върне…