Магьосникът Куестър Тюс

Абърнати остана трогнат.

— Благодаря ти, Елизабет — тихо каза той. Елизабет се наведе и го прегърна. Нейната прегръдка беше много по-приятна от онази на госпожа Алън.

Абърнати остана в стаята на Елизабет, докато тя отиде да вечеря и търпеливо зачака да му донесе нещо за ядене и на него. Той лениво прекара времето си, преглеждайки нещо, което се наричаше Телевизионен справочник и от което той не можа нищо да разбере. Очакваше, че Елизабет ще се върне бързо, както предишната вечер, но минутите се нижеха, а тя така и не се появяваше. Той се вслушваше към вратата и дори рискува да надникне в коридора. Елизабет не се виждаше никъде.

Когато най-сетне се появи, беше пребледняла като призрак и изглеждаше явно разстроена.

— Абърнати! — възкликна тя шепнешком и бързо затръшна вратата зад гърба си. — Трябва веднага да изчезваш оттук! Майкъл е научил за тебе!

Абърнати се вцепени.

— Но как е успял да разбере?

Елизабет отчаяно разтърсваше глава и сълзи започнаха да се търкалят по бузите й.

— Аз съм виновна за всичко, Абърнати! — хлипаше тя. — Бях принудена да му кажа!

— Стига, стига — започна да я утешава той, като коленичи и сложи лапи на раменете й, за да я успокои. Повече от всичко на света му се искаше да побегне от тази стая с всички сили, но преди това трябваше да разбере каква заплаха го грози.

— Кажи ми какво стана — помоли я той, опитвайки се да овладее гласа си.

Елизабет преглътна сълзите и хлиповете си и го погледна в очите.

— Пазачите казаха на Майкъл за теб, както и очаквах. Веднага след вечерята дойдоха за редовния си доклад и му споменаха и за теб. Спомниха си за случката като ме видяха и единият попита дали още държа онова куче. Спомена за странните дрехи, в които те видяха облечен и за това, че лапите ти са малко особени. Описа подробно как изглеждаш. Майкъл ме изгледа странно и започна да ме разпитва. Попита ме къде съм те намерила и аз… Виж, Абърнати, просто не можах да го излъжа. Просто не можах! Той има навика да те гледа някак подмолно, сякаш вижда всичко…

И тя отново се разхлипа и Абърнати пак я прегърна и я държа в прегръдките си, докато се успокои.

— Продължавай — подкани я той.

— Ами казах му, че съм те намерила близо до залата с произведения на изкуството. Не му казах, че си бил вътре, но все едно. Той веднага отиде там, като ми заповяда да остана на мястото си и да го чакам, а когато се върна, беше направо бесен! Искаше да узнае къде е бутилката му. Аз му казах, че не зная. Тогава той поиска да разбере какво е станало с теб! И аз му казах, че и това не зная. Разплаках се и му казах, че просто съм искала да си поиграя на маскарад с някого и като съм те видяла в тези странни дрехи, просто съм ти сложила каишка и съм те завела на разходка и… Тогава той ме попита дали нещо си ми казал! Та той знаеше, че ти можеш да говориш, Абърнати!