Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
Абърнати се чувстваше така, сякаш таванът ще се срути над главата му.
— Побързай, Елизабет! — подкани я той. — Кажи ми всичко останало, но колкото се може по-бързо.
Момиченцето си пое дълбоко дъх, за да се успокои.
— Е, вече ти казах, че не можах напълно да го излъжа и заявих: „Ами, да, наистина това куче говореше!“ — сякаш съм удивена, че той също знае. Казах му, че затова и съм те пуснала, защото съм се уплашила, и ти си побягнал. И че повече не съм те виждала. Обясних, че не съм казала на никого, защото съм се бояла, че няма да ми повярват и съм чакала да се върне баща ми в сряда, за да му разкажа за всичко — и тя го хвана с двете си ръце. — Стори ми се, че ми повярва. Само ми каза да се прибера в стаята си и да го почакам тук. Разпореди на пазачите да започват претърсване. Но им крещеше като обезумял, Абърнати! Трябва да се махаш час по-скоро от тук!
Абърнати кимна угрижено.
— Но как да стане това, Елизабет? Момиченцето още по-силно стисна ръцете му.
— Ами точно така, както вече ти казах — само че ще трябва да се скриеш в прането още сега!
— Но нали току що каза, че ме търсят навсякъде, Елизабет?
— Не, Абърнати, не — изслушай ме! — и тя сведе близо до него кръгличкото си лице, свила решително вежди. Луничките по носа й сякаш танцуваха. — Те претърсиха вече стаята с прането. Тъкмо оттам започнаха. Аз им казах, че там си избягал, след като те пуснах. Там вече няма никого. Търсят те навсякъде другаде. Пералното помещение е надолу по коридора, след ъгъла вдясно, на партера — не е далеч. Ако излезеш през прозореца… чуй ме… ако излезеш през прозореца и се спуснеш по лозата, можеш да се промъкнеш до отсрещния ъгъл и през прозорчето!
— Елизабет, но аз не мога да стигна дотам…
— Капакът е вдигнат, Абърнати! Аз го вдигнах в неделя, докато си играех на криеница с госпожица Алън! Можеш да скочиш от прозореца право в коша и там да чакаш! Ако не успееш, остани и чакай в храстите; веднага щом успея, ще дойда и ще ти отворя. Наистина много съжалявам за случилото се, Абърнати! Всичко стана по моя вина Но сега трябва да бягаш! Побързай! Ако те открият тук, веднага ще разберат, че съм излъгала и съм ти помогнала…
От коридора до тях долетяха шум на стъпки и гласове, които бързо приближаваха.
— Абърнати! — промълви Елизабет уплашено.
Абърнати вече се бе спуснал към прозорците. Той освободи резето и отвори двете крила на дървените решетки, за да надникне надолу. В тъмнината успя да различи дебелото стъбло на увивна лоза. То изглеждаше яко, сигурно щеше да го издържи.
Обърна се към Елизабет.
— Сбогом. Елизабет — промълви той. — Благодаря ти за помощта.
— Това е петият прозорец след ъгъла! — прошепна му в отговор тя и в същия миг ужасена сложи ръка на устата си. — Абърнати, та аз не ти дадох парите за самолета!
— Остави това — каза Абърнати и предпазливо се опита да се прехвърли през прозореца, изпробвайки лозницата. Пръстите на лапите му не бяха много чевръсти. Голям късмет щеше да е, ако успееше да не си счупи врата.
— Не, трябва да вземеш тези пари на всяка цена! — настояваше Елизабет, направо обезумяла. — Сигурна съм, че трябва! Ела утре по обяд в училище — основно училище „Франклин“, дотогава ще ги имам.
На вратата се почука.
— Елизабет? Отвори!
Абърнати разпозна този глас на момента.
— Сбогом, Елизабет! — промълви отново той. Крилата на дървените решетки мълчаливо се затвориха над него и той остана увиснал сам в мрака.
На Абърнати му се стори, че се спуска невероятно дълго. Изпитваше ужас от това, че може да го заловят тук горе, но още по-голям ужас от това да не падне. Въпреки страха си обаче, той се спускаше бавно като змия, като внимаваше за всяка клонка, за която се хващаше и на която стъпваше, опитвайки се да се държи колкото се може по-близо до каменния зид. Градината долу бе осветена от електрически лампи, за каквито бе чел, и вече не можеше да разчита на укритието на мрака. Чувстваше се като муха, която чака удара, който щеше да сложи край на безсмисления й живот.
Но удар не последва и най-сетне той усети твърда почва под краката си с чувство на облекчение. Мигновено приклекна и огледа целия двор, за да види дали нещо не се движи наоколо. Не забеляза нищо. Бързо се запрокрадва покрай стената, като се криеше под тъмната й сянка, по-далеч от светлината на лампите. Някъде зад него се отвори врата и долетяха гласове. Той се запромъква по-бързо и стигна ъгъла, зад който беше обещаният прозорец на пералното помещение. Тук беше по-тъмно, стената свърваше към дълбока, сенчеста ниша. Той тихо се прокрадна, като броеше прозорците. Елизабет му бе казала да търси петия прозорец. Един, два…
Светлинен лъч прониза мрака зад него и се плъзна по целия двор до външната стена, рова и обратно. Абърнати реши, че това е фенерче. Чел бе и за тях. А фенерчето беше знак, че някой претърсва лично околността. Той започна да тича, като броеше: три, четири… пет!