Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
— Планина, направена от пръст, а на върха и — дървена постройка. Духовният вожд в нея вдига ръце към Слънцето.
— И аз трябва да отведа хората там?
Тя кимна.
— Дава ти се тази възможност. Или можете да оставите костите си тук. Слънчевите хора са изменили Силата. Всяко от племената има свое място в Спиралата. Къде ще Танцуват вашите деца, Лява ръка? Край Бащата на реките? Или между душите на умрелите?
Лява ръка потрепери отново и очите му се замъглиха.
— Видях това в Сънищата си. — Той хвърли поглед през рамо. — Вървях по старите пътеки, по които ме следваха Духовете на мъртвите. Пътеките бяха осеяни с кости, които скоро щяха да бъдат затрупани от падащите борови иглички.
Тя кимна:
— Значи знаеш. Когато Първият човек се преобрази в Гръмовната птица, той ми заръча да ти го кажа. Изборът е твой.
Лява ръка се изправи и олюлявайки се отиде да погледне на запад през трепетликите. Облаците, носещи се над далечните Червени скалисти планини, бяха обагрени от слънцето в червено и оранжево. Подпирайки се на бялото стебло на една трепетлика, той поклати глава:
— Съногадателите ни трябваше да предвидят идването на Слънчевите хора. Когато бягах през онази нощ, заедно с кучето на Лош стомах тичаше и Свещения вълк — те ме доведоха при вас. Всеки път, когато заспя, Сънищата ме спохождат отново и отново.
Той се обърна към нея, мърдайки устни.
— Да, вярвам на Съня ти, Бяла пепел. Чух крилете на твоята Гръмовна птица онази нощ, когато с Лош стомах бяхме спрели на лагер във Ветровитата долина. „Намери Съногадателката“, ми каза той.
Лява ръка отмести поглед към Лош стомах.
— Е, ти я намери, приятелю. Пожелавам ви късмет. Мисля, че ще имате нужда от него.
Лош стомах сведе очи.
Търговецът пое дълбоко дъх.
— Е, добре, Бяла пепел, ще отида там. Дай ми Вълчия Талисман и тръгвам.
— Вълчият талисман ще дойде с нас на юг — отвърна тя. — Тиха вода е новият му пазител. Талисманът го призова.
— Тиха вода ли? Лош стомах? — Лява ръка се извъртя с изумен поглед. — Но Вълчият Талисман е сърцето на моето племе! Той принадлежи на…
— На Първия човек — прекъсна го Бяла пепел, пристъпи напред и сграбчи Търговеца за раменете. Взря се в очите му, търсейки път към душата му. — Довери се на сърцето си, Лява ръка. Ти почувства Силата, докато Сънуваше. Знаеш къде е мястото на Талисмана.
Тя видя страха в очите му; устата му се отвори, но от нея не излезе нито звук.
— Първият човек ми заръча да ти кажа, че ако твоето племе тръгне на изток, обнови Маскираните танцьори и докаже, че е достойно, ще се появи Съногадател, който ще върне Вълчия Талисман на децата ви. Но първо трябва да докажете, че сте достойни за това.
— Но аз…
— Силата не се получава даром!
Упорството му се сломи под проницателния и поглед. Той направи последен слаб опит.
— Трябва да го взема. Ако ще водя племето си, където ти каза, аз… ще имам нужда от него.
Тя поклати глава.
— Сега Тиха вода е неговият пазител. Вълчият Талисман го призова. Ние трябва да създадем ново бъдеще за всички народи, или Сънят на Първия човек ще престане да съществува.
Лош стомах се изправи; по лицето му бяха изписани болка и жалост.
— Ако не създадем ново бъдеще, Спиралата ще се измени. Споходиха ме видения за това. Видях как се изсичат цели гори и как хората са превърнати в роби, за да вършат ужасни неща. Видях замърсени реки и въздух с кафяв отенък. Видях затворени в кошари животни — душите им умираха още приживе. Спиралата е в опасност. От мен и Бяла пепел зависи да я променим.
Юмруците на Лява ръка се свиха и мускулите му изпъкнаха. В очите му се появи блясък и той издаде челюстта си напред.
— Когато започнахме пътуването, което те доведе на това място, ти дадох подарък — рибешки зъби, превърнати в камък. Така ли се отнасяш със Силата на Търговията? Давам ти подарък… а ти отнемаш сърцето и душата на племето ми?
— Достатъчно! — извика Бяла пепел, заставайки между тях; по лицето на Тиха вода бе исписано ужасно чувство за вина. В душата и пламна ярост. — Той не е виновен, Търговецо. Попитай Силата защо е обърнала гръб на Вълчето племе. Попитай Първия човек и Вълчия Талисман — защо е призовал нов Пазител! Потърси отговора в Съновиденията, които не ти дават мира. Но не обвинявай Тиха вода за нещата, които Силата изисква от него.
Лява ръка си пое дълбоко дъх, задържа го и се извърна настрани, отправяйки поглед към залеза.
— При други обстоятелства, Лош стомах, бих те убил. — Поклати глава — един човек, когото са лишили от всичко познато. — Да, Бяла пепел, от самото начало разбрах, че тук е замесена Силата. Чувствах го.