Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
Бяха спрели да лагеруват в една уединена падина, закрита от всички страни, освен от запад от пролетно раззеленени трепетлики. Бялата им лъскава кора улавяше блясъка на последните слънчеви лъчи. Тя отметна завивката и бързо огледа тялото си за полепили се кърлежи, преди да облече дрехите си. Използвайки шило и бизонско сухожилие, тя бе позакърпила ризата си.
Лош стомах се прозя и примижа кисело. Гримасата никак не разхубавяваше грозничкото му лице. Бяла пепел го наблюдаваше с някакво учудване. Беше се променил. Чувстваше го дълбоко вътре в себе си. В мига, в който бе докоснал Свещения Талисман, в душата му се бе вселила някаква нова Сила, някакво присъствие.
Лява ръка лежеше върху купчина трева, дишайки неравномерно, а от гърлото му излизаха измъчени звуци. Изведнъж той се сепна и рязко отвори очи, озъртайки се уплашено за момент; след това изпусна облекчено дъх и седна. Капки пот лъщяха по набръчканото му лице; той обхвана главата си с ръце.
— Какво има? — запита Лош стомах.
Бяла пепел поклати уморено глава:
— Сънят.
— Искаш да кажеш Сънищата. — изграчи дрезгаво Лява ръка. — Ужасни сънища. Видях хора да бягат панически. Вървях през напукана от суша земя. Дървета. Видях дървета… и черна пръст… и огромна, буйна река. — Вдигна измъчен поглед. — И почувствах как част от душата ми изстива, сякаш нещо прекрасно ми бе отнето. — Премигна и поклати глава. — Някаква ужасна… загуба…
— А твоят Сън? — попита Лош стомах Бяла пепел, хващайки я за ръка. — Разкажи ни.
Тя погледна предпазливо към човека от Племето на вълка.
— Издигнах се в облаците, носена от Гръмовната птица. Извисявахме се с ветровете и се понесохме бързо на изток. Там има една голяма река. Земята е покрита с килим от зелена трева, навсякъде растат дървета. Трябва да отведеш Вълчето племе там.
Лява ръка присви очи:
— Да отведа там Вълчето племе? Искаш да кажеш да… да напуснем дома си?
Тя кимна сериозно:
— Тук Силата е променена.
Той потри ръце, разтърсвайки рамене, сякаш искаше да свали някакъв нежелан товар от тях.
— Почти съм готов да ти повярвам. Не мога да преодолея празнотата в душата си. А и виденията…
— За смърт, за война и за някакво жълто растение? — предположи Бяла пепел.
Той пребледня:
— Но как…
Тя поклати глава, вперила поглед в очите му.
— Силата дава възможност на всеки, Търговецо. Ти ще бъдеш следващият вожд на Вълчето племе. Ще го поведеш ли към сигурна смърт в ръцете на Слънчевите хора? Или ще следваш Съня?
— Сигурна смърт? — Лицето му се смръщи недоверчиво.
— Бягаме вече три нощи. Колко пъти чувахме гласовете на Строшените камъни? Колко пъти виждахме огньовете им в нощта?
— Прекалено много.
— Ти не си виждал как воюват те, Търговецо. Но аз съм ги виждала. Зад Строшените камъни идват Черните острия. След тях са Кухите флейти, Осата и…
— Грешиш, Бяла пепел. Виждал съм ги. Ходил съм да Търгувам на север… с всички тези кланове — отвърна той тихо. — Но тук е нашият дом. Тук ни е довел Вълчият съногадател. Тук Огненият танцьор е влял нова кръв в племето ни и е Танцувал с огъня.
— Това е вече минало — заяви му тя направо. — Силата ви предлага нов път. Оцелелите от Племето на вълка са избягали към предпланините. Остава ти много малко време, за да ги убедиш, че си подходящ за техен вожд и да ги отведеш на изток.
— Повечето от тях ще искат да си възвърнем планините. В тази пръст са заровени костите на дедите ни. Душите ни са част от това място. — В гласа му се долавяше болезнено отчаяние. — Не можем да го напуснем!
Бяла пепел наведе безсилно глава. „Никой не иска да бъде Съногадател“ — проехтяха в съзнанието и думите на Пеещите камъни. Затова ли? Заради болката — заради онова, което знаеш, че трябва да направиш?
— Силата ви сочи друг път, Търговецо. — Тя вдигна поглед към небето. — Казвам ти само онова, което видях. На изток има плодородна земя. Дърветата са изкоренени. Високото растение ще осигури храна на много хора. — Тя затвори очи и го видя отново. — Животът, Силата — изпълва жълтото растение.
— И какво друго? — попита неспокойно Лява ръка.