Бялата зима на аристократите
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бялата зима на аристократите». Краткое содержание книги:
Толкова!
— Слагайте парашутите!
— За проверка!
— Тръгвайте!
Освобождаваш се от обожествяването на науките. От предвзети господарки те се превръщат в полезни помощници. Защото започващ да се възвръщаш към извечната си, първична основа.
И отново тръгваш да търсиш необходимия Бог. Не онзи, укорителния, силния, прекалено умния, от фреските в храмовете. А другия — разбиращия те, който те е дарил с живот и ти е дал възможност да го изживееш най-цялостно.
Модерните увлечения по алпинизъм, мореплаване, летене имат своите първични корени, които те свързват със света. Тези корени са подхранвани чрез обич — към планината, морето, небето.
Когато между обекта на нашата обич и нас самите посредничи много инструментариум, съществува опасността да се загуби тръпката. Плаването с дървен кораб, макар и рисково, дава едно усещане и ни свързва с магията на водата; каютата на модерния презокеански лайнер ориентира човека повече към хотела, отколкото към морето. Същото е и с полета. Отначало самолетът е бил една опасна играчка. Но тази играчка разкрива нови хоризонти — първите полети правят от човека друг човек. С времето машините се усъвършенстват. И губят своя ореол на тайнственост. Днес десетчасовият полет в луксозен салон превръща съприкосновението с небето почти в досада.
Парашутизмът е първичен като полетите с платнените машини в началото.
При него всичко е истинско — небето, облаците, плътната струя, на която лягаш при отделянето. След като конструкторите са се потрудили да създадат читав модел парашут, оттам нататък всичко е в твоите ръце.
Чрез собственото си тяло и неговите рефлекси можеш да възприемеш в доста странни ракурси най-основните неща — земята и небето. По време на свободния полет можеш да си правиш магии, които няма как да изживееш на друго място. Можеш да разместиш земя, облаци, хоризонт. Можеш да ги накараш да се завъртят бързо, още по-бързо… А после да ги спреш.
Управлението на полета е завладяващ занаят. Той се усвоява по правилата на справедливата йерархичност. В него не можеш да влезеш обучен. Започващ от неуверен чирак. Всяко повторение ти носи нови познания, но и нови прозрения — колко много още не знаеш. Следва етапа, когато можеш да кажеш, че си се поизучил и в основни линии вече се справяш. Но винаги, първосигнално, усещаш предпоставената вероятност срещата с небето да ти докара последната среща със земята.
Колко време можеш да се задържиш в един занаят, ако те крепи само адреналиновата страст към риска? Вероятно не чак толкова много…
За да се закрепиш в него по-продължително, освен риск, той трябва да ти дава още нещо.
Опитвам малко наслуки: Себеутвърждаване? — Да! Създаване на рефлекс към самодисциплина? — Безусловно! Добиване на увереност в собствените сили и възможности? — Естествено!
Списъкът от тези, вероятно положителни качества, може да бъде продължен до безкрай. Но общият им знаменател е просто подхранването на „его“-то. Дали са чак толкова положителни?…
Или пък: Поддаване на тръпката на самолюбието? — Да… Избиване на комплекси? — И това го има… Преборване със собствената неувереност? — Така е…
И тук опирам пак до „его“-то. А най-популярните му варианти са его-изъм, его-центризъм… Качества, включвани формално в раздела отрицателни.
Трудно е да откриеш универсален критерий.
Привидно нямам особени основания да тръгвам към съзнателния риск. И все пак го правя, без да се чуствам притеснен. И като индивидуалист. И като човек от братството на индивидуалистите.
Нещо като че ли просветва? До категоричен извод не мога да стигна, но до някаква приблизителна степен на истинност като че ли се добирам?…
Чрез включването в някакво братство животът ми придобива поляритет. Вече не съм браунова частица, движеща се хаотично.
Какво съм точно? Нямам отговор. Е, нормално е да не успяваш да се добираш до абсолютните истини…
IX.
Простата истина беше, че вратовръзката не струваше. Оранжева, на черни ивици. Но Нено и Аммар бяха категорични. Връзвала се добре със сивия костюм и правела мутрата ми даже симпатична…
Особено за последния израз — направо им бях благодарен…
Уж на никого не бях казвал, а всички край мен съпреживяваха предстоящата вечер. Аммар даже измисли подходяща за момента теория. Че мъжът, естествено, е най-привлекателен за жената по адамово облекло. Но за да затвърди позицията си, трябва да се чувства удобно и в костюм. Костюмът легитимирал социалната му стойност.
Това арабче уж не можеше да говори български?… А виж какви засукани формулировки измисля. И ги възпроизвежда безукорно на трудния език.