Бялата зима на аристократите
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бялата зима на аристократите». Краткое содержание книги:
Толкова!
— Слагайте парашутите!
— За проверка!
— Тръгвайте!
— И ти се придържаш стриктно към майчините препоръки?
— Кога съм твърдял такова нещо? Просто казах, че мама така ми е казала. А аз обичам майка си. Нормално е, нали?
Надя ме разтоварваше. Опипвахме се с думи, ясни бяхме един на друг. Затова не се обидих, когато ми подхвърли:
— Мислиш, че все така ще си подлиташ, като птичка Божия? И ти ще остарееш. Ще побелееш…
— … Ще имам бръчки и костни деформации. Ще ми извадят зъбите и ще фъфля с чене. Да продължавам ли още? Ако искаш, можем да си поговорим и за теб — какво ще представляваш след четиридесет години, да речем…
Тя ме пресече:
— Ще ли ти се? Не се е родила още тази жена, която ще иска да знае каква ще е след четиридесет години.
— Изводът е елементарен. Не ми говори за бъдещото ми пенсионерство и аз няма да те тормозя с прогнози дали ще станеш склеротизирало бабе или бабе нервак. Защото, най-вероятно ще те сполетят и двете радости. Комбинирано. Сега си достатъчно хубава, ловиш окото, предизвикваш нечестиви желания у мъжете. Настрой се върху този факт!
— Разговорът взе по-приятна насока. Я ми поговори още — какви точно желания предизвиквам? Но по-подробно, моля… — Каза го насмешливо. Но и любопитно.
— За другите не знам. Бих могъл да отговоря само за себе си.
— Добре… — съгласи се сговорчиво Надя. — Започвай…
— В очите ли трябва да те гледам? Защото, някои от желанията могат да бъдат доста неприлични…
— Може да отклоняваш поглед отвреме-навреме. Но когато стигнеш до най-неприличните желания, трябва задължително да заковеш очи в мен — нареди Надя.
Усетих, че това може да се обърне в игра, която ще ми коства нерви. От няколко дни в мен се генерираше непрекъснато сексуална възбуда, която не достигаше до естествено разтоварване. И Надя явно беше в положение, подобно на моето. Накъде можеха да тръгнат нещата, един Господ знаеше… Затова ми мина през ума, че мога да започна, но за малко. А после да си погледна часовника и да се разбързам. Защото, ако прескочех някаква граница, рискувах да се объркам в играта. От Надя можех да избягам. Но нямаше как да избягам от себе си. В същото време усещах желание да продължа. Поне още малко…
— Романтична версия ли предпочиташ или натурални описания на диви физиологични инстинкти?
— Романтична версия с натурални описания…
— От тежкия аромат на свещите в лятната нощ ли да започна? Или от изпотената бутилка „Миньон прево“, сервирана заедно с…
— Това някакво френско вино ли е?
— Не знам дали въобще има такова вино? Може да съм го чул и да се е забило в съзнанието ми, а може просто да съм си го измислил току-що…
— Няма значение — успокои ме Надя. — Началото е добро. Карай нататък.
— Как предпочиташ? Луната да занича през прозореца? Пердетата да са от нежен, полупрозрачен тюл, като дрехата на дамата, която стои срещу мен? Във всеки случай през този червеникав тоалет съвсем добре прозират кафявите зърна на… — гърдите или циците — коя дума да употребя?
— Струва ми се, че цици звучи по-сочно и по-естествено… И?
— Чакай малко, че започва да ми пресъхва гърлото. Защото младата дама си събу обувката под масата и започна да подпъхва голото си краче някъде по панталона ми. Как да й кажа да спре? Ето, продължава нагоре… И аз съм човек, в края на краищата…
— Остави го, детето… Не му пречи! То прави това, което природата му нарежда — посъветва ме Надя.
— Да, ама крачето му достигна до едно много чуствително място. А пък, ако посегна да го сваля оттам, не съм сигурен, че ръката ми няма да залепне за него. Вече здравата ме обърква…
От съседната маса се разнесе тих кикот. Две колежки с явен интерес и съпричастност следяха диалога ни. Надя им изсъска:
— Тихо! Ще развалите представлението…
Възползвах се от външната намеса.
— Не, не мога да продължа! Интимните моменти се изживяват само между двама. Трите ще ми дойдете много… — Погледнах часовника си и станах. Да, и Надя беше поддала…
Едно от момичетата от съседната маса подхвърли:
— Кой ти е казал, че само с една мацка ще ти е по-добре? Не си ли пробвал поне с две?
— Не, не съм — признах. — Но и не чуствам необходимост. Обичам да се раздавам, но концентрирано, в една посока. А започна ли да се раздвоявам между две…
— Тоя човек разсъждава много елементарно. И се базира само върху прости аритметични действия — сподели с приятелката си момичето от съседната маса. После погледна към мен и попита: — А да ти е минавало през ума, че с две мацки, вместо ефекта на разделението може да възникне ефекта на умножението?
— Дотам не съм стигал още в прозренията си — отново отстъпих аз. — Може би някога все пак ще се престраша да опитам?…