Звездният звяр
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездният звяр». Краткое содержание книги:
Струва ми се, че при разглеждането на всеки случай установихме какви са реално нанесените щети и съответните адвокати приеха заключението. Що се отнася до разноските по делото, Департаментът по космическите въпроси, който се намеси в интерес на обществото, ще поеме всички разноски.
Бети прошепна на Джони:
— Добре, че обявихме Глупи за имущество. Виж как се усмихват лешоядите от застрахователната агенция!
Гринбърг продължи:
— Остава само една подробност. Косвено изниква въпросът, че Глупи може би не е животно, значи следва да се разглежда не като имущество, а като разумно същество според определението на „Обичаи при различните цивилизации“, следователно сам си е господар. — Тук Гринбърг се поколеба. Искаше да добави свое обяснение към случаите, описани в „Обичаи при различните цивилизации“, защото се боеше да не отхвърлят заключението му. — Отдавна сме се разделили с робството и нито едно разумно същество не може да бъде притежавано. Така че, ако Глупи има разум, какво се получава? Може ли да му бъде потърсена лична отговорност? По станалото не си личи той да познава достатъчно обичаите ни, не се знае също дали е сред нас по свой собствен избор. Дали предполагаемите му собственици се явяват негови попечители и в такъв случай — отговорни за него? Всички тези въпроси се свеждат до едно: дали Глупи е собственост, или е свободно същество… Съдът изрази своето мнение, когато постанови, че Глупи не е в състояние да свидетелствува, поне засега. Но настоящият съд все още не може да стигне до окончателно решение, дори ако е убеден, че Глупи е животно. Следователно съдът ще направи собствени проучвания, за да определи статута на Глупи. Междувременно местните власти се задължават да поемат надзора над Глупи и ще бъдат държани отговорни за осигуряването както на неговата, така и на обществената безопасност във връзка с него.
Гринбърг свърши да говори и седна.
Една муха би имала голям избор в коя от отворените усти да влезе. Първият, който се съвзе, беше адвокатът на „Бон Марше“ господин Шнайдър.
— Ваша милост, при това положение какво ни остава?
— Не зная.
— Вижте какво, ваша милост, нека не пренебрегваме фактите. Госпожа Стюарт няма недвижими имоти или средства, с които да разполага. Тя получава издръжка от поставената под попечителство фондация. Същото важи и за момчето. Очаквахме да съберем сумата от самия звяр, за който може да се вземе добра цена на съответния пазар. А сега вие обърнахте всичко надолу с главата. Ако някой от така наречените… хм… научни лица започне дълга поредица от опити, които могат да траят и с години, или пък постави под съмнение статута на звяра като собственост, откъде тогава ще съберем глобите? Ще съдим градската управа, така ли?
Ломбард тутакси скочи.
— Вижте какво, трябва да ви е ясно, че не можете да съдите градската управа. Градът също е една от пострадалите страни. Подобна теория…
— Тишина! — със суров глас се намеси Гринбърг. — В момента не може да бъде отговорено на нито един от тези въпроси. Съдът ще продължи работата си, докато се изясни статутът на Глупи. — Гринбърг вдигна поглед към тавана. — Има още една възможност. Знае се, че това създание е дошло на Земята с кораба „Огнена диря“. Ако мога да си послужа със знанията си по история, всички екземпляри, докарани с този кораб, се явяват държавна собственост. Макар че е отглеждан от частно лице, Глупи е държавна собственост. При това положение събирането на глобите е просто въпрос на един по-обстоен съдебен спор.
Господин Шнайдър изглеждаше слисан, господин Ломбард явно бе ядосан, а Джон Томас смутено прошепна на Бети:
— Какво се опитва да каже той? Та Глупи си е моя собственост!
— Шшт! — прекъсна го Бетн. — Казах ти, че ще се отървеш! Господин Гринбърг е цяло съкровище!
— Но нали…
— Стига! Ние водим!
Синът на господин Ито си беше мълчал през всичкото време, освен когато даваше показания. Сега обаче се изправи.
— Ваша милост?
— Да, господин Ито.
— Не ми е ясна тая работа. Аз съм обикновен фермер. Искам обаче да зная едно: кой ще плати изпочупените парници на баща ми!
Джон Томас стана.
— Аз ще ги платя — каза простичко той.
Бети взе да го дърпа за ръкава.
— Сядай, идиот такъв!
— Млъквай вече, Бети. Достатъчно говори!
И Бети замълча.
— Господин Гринбърг, всички с изключение на мене говориха. Мога ли и аз да кажа нещо?
— Да чуем.
— Цял ден слушах какво ли не. Хората се опитват да изкарат Глупн опасен, а той не е. Опитват се да го унищожат от чиста злоба. Да, вас имам предвид, госпожа Донахю!
— Обръщайте се само към съда, моля — кротко му напомни Гринбърг.