Наследството на Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-14727-0
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Наследството на Болейн». Краткое содержание книги:
Джейн Болейн — измъчена, остаряла и озлобена, станала причина за гибелта на собствения си съпруг и на снаха си Ана Болейн, е готова на всичко, за да оцелее и запази мястото си в кралския двор.
Ана от Клев — четвъртата поред съпруга на крал Хенри Осми, посреща с простодушен възторг неговия избор и пристига в Англия с наивната надежда да бъде добра съпруга и кралица.
Катрин Хауърд, още почти дете, суетна и лекомислена, привлича вниманието на застарелия монарх и върви заслепена от дворцовия блясък към своята гибел.
Трите жени разказват страшната история на едно царуване, започнало в радост и блясък и завършило с ужас, разрушение и терор. Блестящите придворни участват в пищни празненства, съзнавайки, че вървят по ръба на пропаст. Всичко в Англия зависи от волята на един обезумял от самолюбие и опиянен от абсолютната си власт монарх, чийто път е осеян с невинни жертви. Оцелелите от рода Болейн отново участват в жестоката битка за власт и надмощие, която се води в сянката на ешафода.
При всичките ми големи надежди за живота в двора, той не се оказва твърде весел. Пристигнахме с лодка от Грейвзенд в най-лошото време, което съм виждала: пороен дъжд и ужасен вятър, така че шапчицата ми бе цялата раздърпана, косата — мокра и разчорлена, а новата ми къса кадифена наметка се намокри и съм сигурна, че от водата по нея ще останат петна. Бъдещата кралица ни поздрави с лице, безизразно като на риба. Може и да казват, че е уморена, но тя изглежда просто зашеметена от всичко като селянка, дошла за първи път в града: взира се удивено и в най-обичайните гледки. Когато хората надават приветствени възгласи в нейна чест, тя се усмихва и маха като дете на пътуващ панаир, но когато трябва да поздрави някой лорд, дошъл в двора й, тя вечно търси с поглед някоя от придружителките си от Клев и им мърмори нещо на техния глупав език, подава ръка, сякаш поднася парче месо, и не казва нито думичка на английски.
Когато й бях представена, тя едва ме погледна: гледаше всички нас, новите момичета, така, сякаш не знаеше какво търсим в покоите й, нито какво трябва да прави с нас. Мислех си, че може поне да поиска музика и съм подготвила една песен съвършено до последната нота и съм готова да я изпея, но тя нелепо заяви, че трябва да се моли, и се затвори в килера си. Братовчедка ми Джейн Болейн казва, че кралицата прави така, когато иска да бъде сама, и че това показва не набожността й, а нейната стеснителност, и че трябва да бъдем мили и весели с нея, а тя скоро ще научи нашия език и няма да се държи толкова глуповато.
Самата аз не мога да си представя, че това ще стане. Тя носи долна риза под роклята си, която стига нагоре почти до брадичката й. На главата си носи здраво нахлупена шапчица, която сигурно тежи цял тон, има широки рамене и бедрата й под тази широка като купа за пудинг рокля могат да са с всевъзможна ширина. Лорд Саутхамптън изглежда много запленен от нея, но навярно просто изпитва облекчение, че пътуването скоро ще свърши и неговата задача ще бъде приключена. Английските посланици, които бяха с нея в Клев, бъбрят с нея на родния й език и тогава тя цяла грейва в усмивка и също им отговаря с бъбрене, като крякащо патенце. Лейди Лайл изглежда я харесва. Джейн Болейн често е до нея. Но аз се боя, че в този двор няма да ми е много весело, а какъв е изобщо смисълът от един кралски двор, ако в него няма весели танци и флиртуване? Всъщност, какъв е изобщо смисълът една жена да бъде млада кралица, ако не е весела, суетна и лекомислена?
Джейн Болейн, Рочестър, навечерието на Нова година 1539
След обяда ще има борба на кучета с бикове и лейди Ана се е показала на прозореца, от който се открива гледка към вътрешния двор, за да може да вижда най-добре. Щом тя се появи на прозореца, мъжете в двора отдолу надават ликуващ вик, макар че извеждат кучетата и рядко се случва мъже от простолюдието да се откъснат от залаганията в такъв момент. Тя се усмихва и им маха. Тя винаги общува с лекота с обикновените хора и те я харесват за това. Където и да сме на път, тя винаги намира усмивка за хората, които излизат да я видят, и изпраща въздушни целувки на малките деца, които хвърлят китки цветя в носилката й. Това изненадва всички. От Катерина Арагонска насам не сме имали кралица, която да е толкова усмихната и дружелюбна с обикновените хора, и оттогава насам Англия не се е наслаждавала на новостта да има чуждоземска принцеса. Несъмнено след време тази също ще се научи да се държи свободно и с членовете на двора.
Стоя до нея от едната й страна, а от другата стои един от германските й приятели, за да може да й обяснява какво се говори. Лорд Лайл е там, разбира се, а също и архиепископ Кранмър. Естествено, той е самата любезност. Тя може да е посочена от Кромуел кандидатка и следователно ценна за неговия съперник: но неговият най-голям страх сигурно е бил, че кралят ще въведе в двора католическа принцеса, и този подкрепящ реформата архиепископ ще види как църквата отново се връща към старите ритуали.
Някои от придворните са се показали на прозорците да видят борбата, други клюкарстват тихо в дъното на стаята. Не мога да чуя точно какво се говори, но мисля, че и други освен лейди Браун смятат, че лейди Ана не е подходяща за важното положение, което е призвана да заеме. Те я съдят сурово заради свенливостта й и за неумението да говори езика ни. Обвиняват я заради дрехите й и й се присмиват, задето не умее да танцува, да пее или да свири на лютня. Този двор е жесток, отдаден на лекомислие, а тя е момиче, което лесно може да бъде превърнато в прицел на саркастични подмятания. Какво ще стане, ако това продължава? Тя и кралят са почти женени. Нищо не може да спре венчавката. Той едва ли може да я изпрати опозорена у дома, нали? Заради престъплението, че носи тежка шапчица? Със сигурност дори кралят не може да стори това, нали? Дори този крал не може да го направи. Това ще срине сключеното от Кромуел съглашение, ще срине самия Кромуел, ще остави Англия без приятели, изправена срещу Франция и Испания без протестантски съюз, който да ни подкрепи. Сигурна съм, че кралят никога няма да рискува това. Но не мога да си представя какво ще се случи.