Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
— Но не прекалено добре, за да е истина?
— Това пък какво трябва да значи?
— Ще го разпознаеш ли, ако го видиш отново? Примерно на снимка?
— Не знам. Предполагам.
— Спри тревата за известно време, чу ли? Искам те в ясно съзнание.
Ако имаше начин момчето да потъне в земята заедно със стола, сигурно щеше да го направи. Заби очи в килима и млъкна.
— Значи не става въпрос за държавна агенция.
— Господин Джоунс, забранявам ти да напускаш пределите на областта без мое разрешение. Ако го направиш, ще бъдеш третиран като беглец. Ясно ли е?
— Това законно ли е?
— Искаш да намесим съдебните власти? С удоволствие.
— Ясно е — отвърна момчето.
— Искам от теб писмени свидетелски показания. Точно как стана всичко. Къде, кога, кой, какво. С всички подробности, за които се сетиш: акцент, дрехи, маниери, начин на изразяване, обувки, кола, очила, ръкавици — изобщо не ме интересува дали на теб ти се струват незначителни. Искам да ги получа на бюрото си в Хейли до шест часа тази вечер. Ясен ли бях?
— Да, сър.
— Никакви извинения. Никакви закъснения. Никакви лъжи. Шест вечерта.
— На компютър ли трябва да е написано? — попита Джоунс.
Уолт поклати глава в отчаяние.
— Все ми е тая, ако ще и на аудиокасета да е. Просто искам да знам какво точно е станало. С твои думи, възможно най-подробно. — Той се надигна от дивана и се приготви да тръгва. — Ако бях на твое място, щях да разкарам тревата. Вече си в полезрението на тукашната полиция.
Излезе навън и се загърна с якето. Това го подсети за предишната нощ и за репликите между братята относно анорака, който Марк бе дал на Ранди да облече.
Ранди се оплакваше от миризмата на якето, а Марк го скастри, че в буря като тази е забравил да вземе своето. Ранди е бил облечен с якето на Марк. Взето назаем. Дреха, пропита с мириса на Марк, не на Ранди. Ако имаше нещо сигурно в цялата работа, то бе участието на кучета в гонитбата — стъпките до отпечатъка от автомобилна гума го доказваха.
Ами ако Ранди е бил преследван от кучета, чиято мишена е трябвало да бъде Марк?
С теб никога не си говорим за политика.
Марк искаше да си поговорят. Уолт го обърна на майтап и отказа да го изслуша.
Точно преди да го напусне, Гейл го бе обвинила в същото.
Вторник
14.
Този път Рой Коутс не взе кучетата със себе си. Нямаше да преследва човек в снежна буря. Нямаше нужда и от клетка, за да крие момиче в нея.
Качи се на моторната шейна „Ямаха Фейзър“ и измина няколкото километра до Сънбийм Роуд. Скри возилото между дърветата и го заключи с катинар и верига. Този затънтен пущинак се намираше на осемдесет километра отвъд билото на Галена, насред държавни гори от четири милиона акра, толкова необятни, че включваха и площта от един милион акра на най-голямата защитена местност в континенталната част на Съединените щати, наречена Реката, от която никой не се завръща. Рой можеше да извика някой от останалите да му помогне, но знаеше, че той е най-добрият. Щеше да се справи сам.
Измина последния километър със снегоходките, следвайки единствено вътрешния си компас — действаше по памет от топографската карта, която погледна само веднъж. Спусна се по стръмния планински хребет и побърза да се скрие в гъстата гора веднага щом хижата се появи в полезрението му.
Тръгна по пресните следи на стадо лосове, за да прикрие между тях собствените си стъпки в снега. На дясното му рамо висеше „ЧейТак Интервеншън М-200“. Оръжието имаше оптически мерник за нощно виждане, който при най-новите модели бе усъвършенстван до съвместимо с джобен компютър цифрово устройство, осигуряващо на пушката реална далекобойност от над два километра, отчитайки скоростта на вятъра и атмосферното налягане. Вестниците я наричаха снайперска винтовка. За ентусиасти като него това бе противопехотна пушка за дългобойна стрелба по открити цели. На мястото на долната спирачка бе сложил заглушител OPSINC. Нямаше да изплаши дори синигерче на съседното дърво, ако се наложеше да го използва.
Предпочиташе да не му се налага, тъй като това щеше да е дяволски труден двоен изстрел. Беше настроил мерника на двеста метра. Мишената му нямаше да има и представа за местоположението му. Нито пък щеше да чуе нещо, освен влажното храс от разкъсването на собствената си плът. За щастие, поръчката включваше само възрастните. Рой нямаше никакво желание да убива дете.