Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
— В църква съм. Не можеш да ме арестуваш в църква. Господ ще побеснее. Ще гориш в ада.
— Това е Божа заповед — обади се Кароли.
Откаченяка се ухили.
— Тия пичове са вцепенени.
Зарових в чантата си и извадих белезници.
— Пфу, белезници — изфъфли Дечуч. — Ужасно ме уплаши.
Сложих белезниците на лявата му китка и се протегнах към другата му ръка. Дечуч извади деветмилиметров от джоба на сакото си, помоли Кароли да хване свободната гривна и простреля веригата. Двамата мъже изохкаха, когато куршумът преряза веригата и разтресе костеливите им ръце.
— Ей — извиках. — Тези белезници струват шейсет долара.
Дечуч присви очи и се вторачи в Откаченяка.
— Познавам ли те?
— Аз съм Откаченяка, пич. Виждал си ме в къщата на Дуги — отговори Откаченяка, като вдигна ръка и притисна показалеца и средния си пръст. — Ние с Дуги сме ей така. Екип сме.
— Знаех си, че те познавам! — извика Дечуч. — Мразя и теб, и гадния ти крадлив партньор. Трябваше да се сетя, че Крупър не действа сам.
— Пич — кротко го укори Откаченяка.
Дечуч насочи оръжието към него.
— Мислиш се за много умен, а? Мислиш си, че можеш да се възползваш от един старец? Да го изнудваш за повече пари… така ли смяташ?
Откаченяка почука главата си с пръст.
— Тук не расте трева.
— Искам го сега — каза Дечуч.
— Ще се радвам да правя бизнес с теб — отвърна Откаченяка. — За какво говорим? Тостери или суперкостюми?
— Задник — присви око Дечуч и натисна спусъка.
Куршумът бе предназначен за коляното на Откаченяка, но го подмина с около двайсет сантиметра и се заби в пода.
— Олеле — изстена Кароли и запуши ушите си с ръце. — Ще ме оглушиш. Прибери тоя пищов.
— Ще го прибера, след като накарам този кретен да говори — отвърна Дечуч. — У него има нещо, което ми принадлежи.
Дечуч насочи пистолета отново и Откаченяка побягна лудешки по пътеката.
Представих си как се проявявам геройски и избивам оръжието от ръката на Дечуч. В действителност обаче стоях като парализирана. Размахайте пистолет под носа ми и тялото ми се втечнява.
Дечуч изстреля още един куршум, който прелетя покрай Откаченяка и отрони голямо парче от кръщелния купел.
Кароли плесна Дечуч по тила.
— Престани!
Дечуч се олюля, пищовът изтрещя и проби дупка в разпятието, което висеше на далечната стена.
Ченетата ни увиснаха, после всички бързо се прекръстихме.
— Мили Боже! — изстена Кароли. — Простреля Исус. Ще трябва да кажеш безброй молитви, за да се покаеш.
— Стана случайно — оправда се Дечуч и се намръщи към разпятието. — Без да искам. Къде го уцелих?
— В коляното.
— Това е облекчение — успокои се Дечуч. — Поне не съм го уцелил на фатално място.
— Та за явяването ти в съда — казах. — Ще ми направиш лична услуга, ако дойдеш в участъка с мен, за да ти определят нова дата.
— Леле, ама ти си ужасна досадница — изхленчи Дечуч. — Колко пъти трябва да ти казвам? Забрави! Депресиран съм. Няма да седя в затвора, когато се чувствам депресиран. Била ли си някога в затвора?
— Не точно.
— Е, повярвай ми, мястото никак не е подходящо за депресирани. А и трябва да свърша една работа.
Отново зарових в чантата си. Там някъде се криеше спреят със сълзотворен газ. А вероятно и електрошоковата ми палка.
— Освен това ме търсят хора, които са много по-опасни от теб — продължи Дечуч. — А ако съм заключен в затвора, ще се доберат до мен без проблеми.
— И аз съм опасна!
— Госпожице, ти си смотана аматьорка — ухили се Дечуч.
Извадих лак за коса, но не можах да намеря спрея със сълзотворен газ. Имах нужда от по-добра организация. Вероятно бе добра идея да прибера спрея и електрошоковата палка в отделението с цип, но пък тогава трябваше да търся друго място за дъвките и ментовите бонбони.
— Сега си тръгвам — съобщи ми Дечуч. — Не започвай да ме следиш, защото ще се наложи да те застрелям.
— Само един въпрос. Какво искаш от Откаченяка?
— Това е нещо само между него и мен.
Дечуч излезе през страничната врата, а ние с Кароли се вторачихме в гърба му.
— Току-що пусна един убиец на свобода — упрекнах Кароли. — Седиш в църквата и пиянстваш с един убиец!
— Нееее. Чучи не е убиец. Познаваме се отдавна. Той има добро сърце.
— Опита се да застреля Откаченяка.
— Защото се развълнува. Откак получи удар се вълнува адски лесно.
— Получил е удар?
— Съвсем дребен. Направо не може да се брои. Аз съм имал много по-лоши болести.
О, Господи!
Настигнах Откаченяка на около половин пресечка от къщата му. Носеше се бързо напред, като ту тичаше, ту ходеше и гледаше през рамо. Това беше версията на Откаченяка за заек, подгонен от хрътки. Докато паркирам, той вече бе влязъл в къщата и палеше цигара с марихуана.