Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
Или влязъл.
В същия момент забеляза как пердето на онази кухненска врата... все още се люлее. Не
много, но достатъчно.
И тогава му просветна. Кухнята беше точно под неговата стая. Когато Хана работеше тук, той
я чуваше. Значи когато беше изкрещял предупреждението си, беше показал на Променените
точно къде е, в кой ъгъл на къщата трябва да започнат да търсят.
Тихо влачене.
Точно зад него.
69
„Пушка. - Алекс го разбра по отчетливото изпукване. - Близо, идва от запад.“ Преди да
отмре първото ехо, тя вече бързаше нагоре по хълма.
- Пени, влез в къщата, влез в къщата!
Миризмата се търкаляше от гората - не само познатите хладни сенки, но гранясалата смрад
на отчаяние. „Вълка, достатъчно близо, за да го подуша вече.“ Беше в беда, може би ранен. Тя
усети как се пресяга към него, преди да е осъзнала какво прави. Дълбоко в мозъка ѝ чудовището
отново потръпна и се съживи, мислите ѝ се плъзнаха настрани. На мига беше и в своето тяло, и
някъде другаде, виждаше през очите на Вълка. Остър вкус на страх в устата ѝ, кисела пот по
гърдите. Отпред къщата изплуваше между дърветата, светлините примигваха по прозорците като
маяци. Нещо тежко - сакът - се опитваше да се изплъзне от рамото ѝ...
„Само че не съм аз.“ Главата и беше огромна. Но всичко, което беше нейно, се усещаше
далечно като виковете на Алиса, след като беше гризнала от онази торта „изяж ме“. Алекс беше
тук и там, с Вълка.
Във въздуха изтрещяха още изстрели. Звукът я запрати обратно в собствената ѝ глава.
„Отправят се право към нас. - Стомахът ѝ се стегна от ужас. - Мърдай, мърдай, мърдай!“
Алекс затича към къщата. Пени и Бърт тъкмо бяха влезли вътре, въпреки че Пени беше
тромава, бавна. Дарт грабна ръката на момичето и го завлече вътре. Когато Алекс прелетя
последните няколко стъпала, едрото момче стисна рамото ѝ с ръка колкото бут и я издърпа
последните три метра. Тя изскимтя стреснато, докато профучаваше през прага, за да се срути на
пода.
- Чакай! - Изправяйки се, Алекс се вмъкна между вратата и касата, преди Дарт да може да
я затръшне. Той може да не разбираше, но речта беше единственото, което тя имаше. Дори Дарт
щеше да схване какво имаше предвид тя. - Почти са тук. Тези изстрели са отблизо. Дай на Вълка
възможност! - Можеше да познае, че той не искаше да го направи, подуши го през порите му, но
ръката му се отпусна.
„Минута, може би по-скоро трийсет секунди.“ Тя диво огледа стаята, опитвайки се да
намери най-доброто прикритие. Голямата стая беше оскъдно обзаведена: камина и печка на
дърва върху тухлена основа отляво, кожен диван и два тапицирани фотьойла върху овална черга в
центъра, от които можеше да се наблюдава красивата гледка през големия панорамен прозорец.
Недостатъчно, за да барикадират вратата, а да се опитват да се прикриват в тази огромна стая, щеше да бъде самоубийство. Този диван не би спрял и плюнка. С панорамния прозорец щяха да
са като риби в аквариум.
Очите ѝ прелетяха покрай Пени, която се беше оттеглила зад дългия бар за закуска, върху
който Алекс беше подредила лагерната печка, походния фенер и резервните кутии гориво.
Момичето се беше ориентирало правилно. Кухнята беше пo-назад, а прозорецът над мивката им
даваше път за измъкване. Ако прекатуреше хладилника, щеше да може да се прикрие там.
Второто най-добро място беше нагоре по стълбите крайно вдясно, които свършваха в
отворен етаж, после къс коридор, по който имаше баня и две спални – една вдясно, една вляво.
По-лесно за защита, но също толкова лесно можеше да попаднат в капан.
„Кухнята тогава. - Беше по-близо и на нея онзи заден прозорец ѝ харесваше все повече и
повече. Без оръжие тя и без това не можеше да помага да отбраняват къщата. За кратък момент
се зачуди защо би помогнала на тях все пак, а после помисли: - Имам по-добър шанс с Вълка, отколкото с хората, които го преследват.“
Профуча покрай Бърт, който стискаше дванайсеткалиброва пушка, но иначе беше закован за
пода, и връхлетя в кухнята. Отляво стоеше стар хладилник: ретро модел в светлосиньо и бяло с
хромирана дръжка. Вече беше търсила в него и беше открила само четири отровни яйца и
някакъв сиво-зелен мъх, чийто буркан твърдеше, че някога е бил майонеза. Алекс се сви в