Любов под гибелна звезда

Внезапно се сети за Хектор, за начина, по който й се беше усмихнал, и цялата кожа надолу по ръцете й настръхна. Знаеше, че ако някога остане насаме с него, той ще я убие. Нямаше просто да се заяжда с нея, както Лукас, а наистина, и то с радост, щеше да я убие.

Все още стоеше облегната на мивката половин час по-късно, когато баща й най-сетне се прибра. Той замръзна на прага и се огледа из кухнята, като обходи бързо с очи цялото помещение.

— Пак ли съм сгафил нещо? — попита с широко разтворени очи.

— Защо непрекъснато ме питаш това? — навъси се Хелън.

— Защото през изминалите няколко дни, всеки път, когато се прибирам, ме гледаш, сякаш съм забравил рождения ти ден или нещо също толкова непростимо.

— Е, направил ли си нещо?

— Не. Не съм направил нищо. Нищо лошо — каза той с прямо изражение, но червенината, избила по врата му, го издаде.

— Редно ли е да попитам за теб и Кейт, или ще съм твърде нетактична?

— Хей. Там не става нищо. Просто ще бъдем приятели — каза той с мрачно изражение. Хелън се досещаше, че зад това решение стоят много предишни събития, но наистина не искаше да ги чува в момента.

— Ти губиш — отвърна Хелън с незаинтересовано свиване на рамене. Джери рязко вдигна глава, удивен от горчивата нотка в гласа й.

— Едно време не беше толкова заядлива, Хелън.

Тя скръсти ръце и отклони поглед наляво, в нищото, твърде засрамена от себе си, за да срещне тъжния поглед на баща си. Можеше да се справи със страха, че е преследвана от отмъстителни духове от царството на Хадес, но не и ако това я превръщаше в подла кучка. Каквото и решение да вземеха семейство Делос, тя се надяваше да го направят бързо. Понечи да измънка някакво извинение, но почукване на вратата я спаси от необходимостта да дава обяснения. Джери отиде да отвори, а след няколко мига се провикна към Хелън да дойде при него.