Проклятието над Прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-214-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Проклятието над Прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Том Уорд се завръща в ново зловещо приключение, от което ще настръхнете... Сърцата дори на най-безстрашните читателеи ще заблъскат в гърдите. С удоволствие ще потънете в тази страховита история.
Прогонващия духове и неговият чирак, Томас Уорд, се борят с мрака. Избавят графството от вещици, призраци и богърти. Сега имат някои недовършени дела в Прийстаун. Дълбоко в катакомбите на катедралата дебне създание, което Прогонващия духове така и не е успял да победи; сила, толкова зла, че цялото графство е заплашено да бъде покварено от него. Изчадието!
Докато Томас и Прогонващия духове се готвят за битката на живота си, става ясно, че Изчадието не е единственият им враг. Инквизиторът е пристигнал, търсейки онези, които си имат работа с мрака, за да ги хвърли в тъмница - или по-лошо...
Може ли Томас да победи Изчадието сам? Виновна ли е приятелката му Алис в магьосничество? И ще успее ли Прогонващия духове да избяга от катакомбите на Инквизитора?
Но нямах време да се замислям за това. Трябваше да предупредя Прогонващия духове за предателството на братовчед му, преди да е твърде късно. Не знаех в кой хан беше отседнал Прогонващия духове, но може би брат му щеше да знае. Това беше някакво начало, защото знаех къде се намира Фрайъргейт: един от пътищата, по които бях вървял, докато търсех хан, така че работилницата на Андрю нямаше да е твърде трудна за намиране. Забързах през калдъръмените улици, знаейки, че нямам много време; че Инквизиторът и хората му вече са на път.
Фрайъргейт беше широк, неравен път с две редици магазини и лесно открих работилницата на ключаря. Името над работилницата гласеше „Андрю Грегъри“, но помещенията тънеха в мрак. Наложи се да почукам три пъти преди в стаята на горния етаж да потрепне светлина.
Андрю отвори вратата и вдигна към лицето ми свещ. Носеше дълга нощна риза, а на лицето му бе изписана смесица от изражения. Изглеждаше озадачен, ядосан и уморен.
- Брат ви е в опасност - казах, опитвайки се да говоря с колкото може по-нисък глас. - Щях да го предупредя и сам, но не зная къде е отседнал...
Той безмълвно ми направи знак да вляза вътре и ме въведе в работилницата си. По стените висяха ключове и ключалки във всевъзможни форми и размери. Имаше ключ, дълъг колкото ръката ми от лакътя до китката, и се запитах колко ли голяма е ключалката, за която е направен. Бързо обясних какво се бе случило.
- Казах му, че е глупак да остава тук! - възкликна той и стовари тежко юмрук върху плота на една работна маса. - И проклет да е онзи коварен, двуличен наш братовчед! През цялото време си знаех, че не може да му се има доверие. Изчадието сигурно най-сетне се е добрало до него, изкривявайки ума му, за да отстрани Джон - единствения човек в цялото Графство, който все още представлява истинска заплаха за него!
Той се качи горе, но не му отне дълго време да се облече. Скоро се отправихме през пустите улици, поемайки по маршрут, който ни отведе обратно в посока на катедралата.
- Отседнал е в „Книга и свещ“ - промърмори Андрю Грегъри, клатейки глава. - Защо, за Бога, не ти е казал това? Можеше да спестиш време, като отидеш право там. Да се надяваме, че не сме твърде закъснели.
Но бяхме твърде закъснели. Чухме ги от няколко улици разстояние: мъжки гласове, гневно повишени, и някой, блъскащ с юмрук по някаква врата толкова силно, че можеше да събуди и мъртвите.
Наблюдавахме от един ъгъл, внимавайки да останем незабелязани. Сега вече нищо не можехме да направим. Инквизиторът беше там върху грамадния си кон и имаше на свое разположение двайсетина въоръжени мъже. Имаха тояги, а някои бяха извадили сабите си, сякаш очакваха съпротива. Един от мъжете заблъска отново по вратата на хана с дръжката на сабята си.
- Отворете! Отворете! Побързайте! - изкрещя той. - Или ще разбием вратата!
Чу се звук от дръпнати назад резета и ханджията дойде до вратата по нощна риза, държейки фенер. Изглеждаше объркан, сякаш току-що се бе събудил от много дълбок сън. Видя само двамата въоръжени мъже срещу него, не и Инквизитора. Може би именно затова допусна голяма грешка: започна да протестира и да ругае.
- Какво е това? - изкрещя той. - Не може ли човек да поспи след цял ден тежък труд? Да смущавате покоя по това време на нощта! Знам си правата. Има си закони срещу такива неща.
- Глупак! - викна гневно Инквизиторът, като се приближи с коня си до вратата. - Аз съм законът! Зад стените ти спи магьосник. Слуга на Дявола! Подслоняването на известен враг на църквата се наказва строго. Дръпни се настрана или ще платиш с живота си!
- Съжалявам, господарю. Съжалявам! - изхленчи ханджията и вдигна умолително ръце с ужасено изражение.
В отговор Инквизиторът просто направи знак на хората си, които сграбчиха грубо ханджията. Той беше безцеремонно извлечен на улицата и захвърлен на земята.
После, много бавно и внимателно, с изписана на лицето жестокост, Инквизиторът прегази ханджията с белия си жребец. Едно копито се отпусна тежко върху крака му и ясно чух как костта се счупи. Кръвта ми изстина. Мъжът лежеше на земята, пищейки, докато четирима от стражите изтичаха в къщата; ботушите им трополяха глухо нагоре по дървените стълби.
Когато извлякоха Прогонващия духове навън, той изглеждаше стар и крехък. Може би и малко уплашен, но бях твърде далече, за да съм сигурен.
- Е, Джон Грегъри, най-сетне ми падна в ръцете! - викна Инквизиторът със силен, надменен глас. - Тези сухи, стари твои кости сигурно ще горят добре!