Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
За кратко се запита защо му бяха всички тези фалшиви имена, после почти веднага отговори на собствения си въпрос. Стоте братовчеди се бяха опитали да избият всички останали Династии, и докато не откриха Хелън и майка й, бяха вярвали, че са единствените Потомци, останали на света. Като глава на Римската Династия и наследник на Атинската Династия, Орион вероятно беше прекарал целия си живот в бягане, криейки се от Стоте братовчеди — най-голямото разклонение на Тиванската Династия. Те бяха превърнали в своя мисия откриването и залавянето на Потомци от другите три Династии и убиването им. Хелън знаеше, че ако тръгнеше да търси Орион, щеше да го издаде. Както беше издала Хектор — осъзна тя внезапно.
Не й беше хрумвало преди, но сега Хелън беше сигурна, че тя е виновна, задето бяха открили Хектор. Касандра беше прозряла, че Стоте не се опитват активно да я убият в момента, но освен това беше казала и че все още я следят — вероятно наблюдават всяко нейно движение. А Хектор беше открит веднага щом беше влязъл във връзка с нея. Ако Хелън тръгнеше да търси Орион, щеше да отведе Стоте право при него.
Хелън потръпна, отчасти от студ и отчасти от страх. Уви якето на Орион малко по-плътно около раменете си и реши, че няма да успее веднага да заспи отново. Слезе на долния етаж и си стопли малко от задушеното, което баща й беше оставил, а после седна на кухненската маса да се нахрани, да се стопли, и да помисли какво да прави по-нататък.
След като свърши късната си вечеря, тя се върна в леглото, все още обмисляйки дали трябва да каже на клана Делос за Орион, или не. Част от нея започваше да вярва, че колкото по-надалече стои от Орион, толкова по-добре ще е той.
— Коленичи, робе — нареди Автомедонт и се обърна с лице към изгряващото слънце.
Зак направи каквото му казаха. Чу как господарят му промърморва нещо на гръцки и изважда красива, обсипана със скъпоценни камъни кама от ножницата на хълбока си. Автомедонт свърши да говори, целуна острието, и се обърна с лице към Зак.
— Коя е силната ти ръка? — попита почти приятелски. Това изплаши Зак.
— Лявата.
— Знакът на Арес — каза Автомедонт с примесено с изненада одобрение.
Зак не знаеше как да реагира на това. Не беше имал никакъв избор относно това, коя да бъде по-силната му ръка, така че как можеше това да е комплимент? Реши да си държи езика зад зъбите. Господарят му обикновено предпочиташе Зак да си мълчи.
— Протегни я — нареди Автомедонт.
Зак изпъна лявата си ръка, като се опитваше да я удържи да не трепери твърде много. Господарят му мразеше всякакви признаци на слабост.
— Виждаш ли този кинжал? — попита Автомедонт, без да очаква отговор. — Беше на кръвния ми брат. Дала му го майка му, преди той да тръгне на война. Красив е, нали?
Зак кимна мрачно и сериозно: протегнатата му ръка потрепери под красивото острие в студената зора.
— Знаеше ли, че част от душата на воина се съдържа в оръжията му и в неговите доспехи? И когато загинеш в битка, а твоят противник вземе доспехите и меча ти, той притежава късче от душата ти?
Зак кимна. В „Илиада“ имаше няколко разгорещени спора за това, кой чии доспехи да получи. Не един от великите герои загиваше безславно в битка заради доспехи. Зак знаеше, че това наистина е много важно.
— Това е защото всички се кълнем над оръжията си. Клетвата е това, което въплъщава душата ни в метала — обясни Автомедонт разпалено. Зак кимна, за да покаже, че разбира. — Някога дадох клетва за вярност над този кинжал, както стори и брат ми преди мен. Заклех се да служа или да умра.
Зак изпита изгарящо усещане по дланта си, сякаш тя току-що беше пронизана от огнена игла. Сведе поглед и видя, че кървеше обилно, но раната беше само повърхностна и нямаше да му причини трайна вреда. Автомедонт сграбчи китката му и насочи кръвта така, че да потече напряко по острието на кинжала, докато двете страни и всички ръбове бяха окъпани в кръвта на Зак.
Закълни се в кръвта си, пролята над това острие, че ще служиш или ще умреш.
Какъв избор имаше?
— Кълна се.
На другата сутрин Хелън седна с Касандра в библиотеката на семейство Делос за поредния сеанс от онова, за което тайно числеше като за „Неделите със Сибила“. Още не беше решила дали да разкаже на семейство Делос за Орион, или не. На два пъти отвори уста да попита дали Касандра може да „види“ жив ли е още Орион, или не, и двата пъти я затвори пак. Третия път беше пощадена, защото в библиотеката се втурна Клеър, плътно последвана от Мат, Джейсън и Ариадна. И четиримата настояваха да им бъде позволено да се включат в проучването.