Житията на светците

Съперничеството между селата — онова, което бе наследено от незапомнени времена, през последните години доведе и до непрестанно нарастване на пищността на селските празници, макар че междувременно селяните не бяха кой знае колко забогатели. Най-силен подтик даваха нашите селски имигранти, които бяха преуспели отвъд океана. Тази година например плъзнаха слухове, че ежегодният празник ще бъде нещо невиждано досега в нашия край, защото Салваторе Манчини, който бе напуснал Вале дел Соле преди войната, натрупал солидно богатство в Америка и изпратил от там на Комитета на Мадоната такава сума, която накарала дори папата в Рим да ахне от удивление.

Но в дома на моя дядо никаква предпразнична възбуда не се усещаше. Нашата кухня остана странно смълчана за това време на годината. Макар че дядо ми рядко биваше избиран за член на комитета, все пак като кмет той председателстваше неговите заседания през пролетта и обикновено беше добре осведомен за дейността му. Само че тази година никой не го посети, за да уговарят заедно кога да започнат фойерверките или колко стола да вземат назаем от Рока Сека, или пък каква сума трябва се плати на оркестъра. Когато двамата представители на комитета, както си бе според обичая, потропаха на дядовата порта, той не ги покани вътре — както винаги дотогава — на чаша амарето4, а просто им връчи дарението си, без никакви белези за тържествеността на момента, така че посетителите си тръгнаха, без да бъдат удостоени да седнат край трапезата ни. Всъщност дядо ми напоследък твърде рядко се свърташе у дома, защото от ранна утрин излизаше, за да отиде до кръчмата на Ди Лучи, откъдето се връщаше чак за обяда, като и тогава почти не продумваше. От ден на ден все по-упорито се затваряше зад непроницаема стена от ледено мълчание. Веднъж, когато прекосявах града, за да купя мляко, го видях да стои съвсем сам на терасата пред кръчмата на Ди Лучи, загледан в пространството като изнемощял старец, сякаш се бе приютил там, за да не пречи никому, като изхвърлен в старчески приют от дъщерите или снахите си или като оставен да се прилича на слънце на балкона на горния етаж, да мърмори на слънцето и на мухите. Въпреки недъзите си, въпреки приведената му стойка, той винаги досега бе изглеждал като мъж, който вдъхва респект, но ето че напоследък като че ли внезапно се смали и присви, сякаш нещо от блясъка му бе избледняло или безвъзвратно изчезнало.