Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
С приближаването към него той сякаш стана по-висок и я сграбчи в здрава прегръдка.
— Определено най-очакваната, приятна, прелестна, чудесна, невероятна и приветствана гледка в цял Палишчук! — каза той, използвайки лиричния глас на търговец, който бе овладял до съвършенство през десетилетията прекарани с пътуващата трупа. Побутна назад племенницата си на една ръка разстояние. — Всеки път, щом съм близо до Палишчук, се страхувам, че като пристигна, ще открия, че си заминала за Дамара или някое друго място.
— Но нали знаеш, че бързо бих се върнала, ако науча, че си пристигнал в града — увери го тя и очите му проблеснаха, а кривата му усмивка се разшири.
— Както обикновено се завръщам с някои изумителни открития — обеща й Уингхам с преувеличено намигване.
— Както винаги — съгласи се тя, а тонът й беше подканящ.
— Правиш се на шавлива?
До Арраян Олгерхан изгрухтя неодобрително и дори заплашително, защото „шавлив“ — шайвлив на оркски — беше името на особено неприлична игра.
Уингхам усети намека в свръхпокровителственото предупреждение и отстъпи крачка назад, вторачен в грубоватия Олгерхан, без дори да мигне. Не беше оцелял толкова дълго в жестоката Вааса, пропускайки потенциални заплахи.
— Не шайвлива — побърза да обясни на наежения си спътник Арраян. — Имаше предвид закачлива, хитра.
Чичо ми намеква, че може би знам нещо повече, отколкото му казвам.
— Ааа, книгата — каза Олгерхан.
Арраян въздъхна, а Уингхам се разсмя.
— Уви, разкрита съм — каза тя.
— А аз си мислех, че се радваш да ме видиш — отвърна Уингхам с преувеличено разочарование.
— Така е! — увери го Арраян. — Или ще е. Искам да кажа… няма… Чичо, нали знаеш…
Макар очевидно да се наслаждаваше на заекването й, Уингхам милостиво вдигна ръка, за да успокои жената.
— Никога не идваш да ме потърсиш на сутринта на първия ден, скъпа племеннице. Знаеш, че ще съм достатъчно зает да приветствам тълпата. Но не съм изненадан, че те виждам тук, толкова рано и в този ден. Слуховете за писанията на Зенги са ме изпреварили.
— Истина ли е? — попита Арраян, едва успявайки да произнесе думите.
Буквално подскочи напред, докато ги изричаше, и сграбчи чичо си за раменете. Уингхам се огледа нервно.
— Не тук момиче, не сега — предупреди я тихо. — Ела довечера, когато кръгът фургони е затворен. Тогава ще говорим.
— Не мога да чакам до… — започна девойката, но Уингхам сложи пръст върху устните й, за да я накара да замълчи.
— Не тук, не сега.
— А сега, уважаеми дами и господа — започна Уингхам с артистичния си маниер, — разгледайте екзотичните аромати, които предлагаме. Някои от тях са изработени чак в далечен Калимшан, където вятърът често носи планини от пясък, толкова гъсти, че не можете да видите ръката си, дори да я поставите на един инч разстояние от лицето си!
Няколко други полуорки от Палишчук минаха покрай тях, докато Уингхам говореше и Арраян схвана причината за отклоняването на вниманието. Кимна на чичо си, макар да не искаше да си тръгва и дръпна объркания Олгерхан настрани. Двойката пообиколи панаира още около час, след което Арраян се оттегли и се прибра в малката си къщичка. Прекара целия следобед крачейки напред-назад и кършейки ръце. Уингхам го бе потвърдил — книгата, за която ставаше дума, бе на Зенги.
Думите на самия крал вещер Зенги!
Зенги, който бе властвал над драконите и бе разпрострял тъмните си сили над цялата територия на Кървав камък. Зенги, който бе овладял магията и дори смъртта. Могъщи създания като краля вещер не пишеха книги безцелно или небрежно. Арраян знаеше, че Уингхам разбира тези неща. Старият търговец не беше новак в областта на предметите с магическа сила. Фактът, че дори не желаеше да обсъжда книгата открито, съобщаваше на Арраян много неща. Той знаеше, че книгата е специална. Трябваше да изчака, а залезът не идваше достатъчно бързо.
Когато най-сетне настъпи и камбаните започнаха да оповестяват края на пазарния ден, Арраян грабна връхна дреха и изскочи от дома си. Не бе изненадана да открие чакащия я Олгерхан. Двамата бързо преминаха през града, излязоха през южната порта и се озоваха обратно при подредените в кръг фургони на Уингхам.