Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Влиза Преродения Дракон — обяви високо и напевно белокос мъж зад широко разтворените позлатени врати, украсени с Изгряващото слънце. Червеното палто с извезани на него шестоъгълни сини звезди, което му стоеше малко широко след пребиваването в Кайриен, го издаваше, че е високопоставен лакей от Дома на Мейлан. — Да живее лорд Дракона Ранд ал-Тор! Слава на лорд Дракона.
Гръмък рев изпълни залата чак до сводестия таван, висок петдесет крачки.
— Да живее лорд Дракона Ранд ал-Тор! Слава на лорд Дракона! Светлината да освети лорд Дракона!
Последвалото безмълвие изглеждаше двойно по-тихо след възгласите.
Сред масивните квадратни колони от мрамор, гъсто прошарен с тъмносини, почти черни жилки, имаше повече тайренци, отколкото Ранд очакваше, с ранг на поземлени лордове и лейди, облечени в най-изящните си облекла, с високи кадифени шапки и камизоли с бухнали раирани ръкави, в пъстроцветни рокли с плисирани яки от изящна дантела и шапчици, изкусно бродирани или с вшити в тях перли и искрящи скъпоценни камъчета.
Зад тях стояха кайриенците, с тъмни облекла, с изключение на цветните ленти през гърдите на роклите или стигащите до коленете палта. Колкото повече бяха лентите с цвета на един или друг Дом, толкова по-висок беше рангът на притежателя им, но дори мъже и жени с цвят от шията до кръста или още по-ниско бяха зад тайренци, които явно бяха от по-незначителни Домове — с жълта бродерия по дрехите наместо златни нишки и вълна вместо коприна. Мнозина от кайриенските мъже бяха обръснали и намазали с помада предната част на главите си — поне всички младежи бяха с тази прическа.
Тайренците изглеждаха обзети от очакване, макар и малко неспокойни: лицата на кайриенците все едно че бяха изсечени от лед. Трудно беше да се каже кой го бе поздравил и кой не, но Ранд подозираше, че повечето възгласи бяха дошли от предните редици.
— Всички тук пожелаха да ви служат — промърмори Мейлан, докато двамата крачеха по покрития със сини плочи под. Последва вълна от реверанси и поклони.
Ранд изсумтя. Пожелали да му служат? Нямаше нужда от Моарейн, за да се сети, че повечето от тези дребни благородници се надяват да усилят мощта си с владения, отрязани от територията на Кайриен. Несъмнено Мейлан и другите шестима им бяха намекнали, ако не и обещали кой коя земя ще получи.
На отсрещния край на Великата зала стоеше самият Слънчев трон, в центъра на платформа от тъмносин мрамор. Дори тук се беше съхранила прословутата кайриенска сдържаност, поне за един трон. Величественото кресло с масивни облегалки блестеше в позлата и златиста коприна, но внушаваше строга простота с правите си линии, с изключение на вълнообразните лъчи на Изгряващото слънце, предназначено да стърчи над главата на седящия на трона.
Ранд разбра, че се очаква да седне на него, и се изкачи по деветте стъпала. Авиенда се изкачи с него и Ашмодеан, като негов личен бард, също беше допуснат, но Сюлин бързо разположи своите Деви около платформата и спря Мейлан и другите върховни лордове. На лицата им мигом се изписа разочарование. Стана толкова тихо, че Ранд можеше да чуе собственото си дишане.
— Това принадлежи на друг — наруши той гробната тишина. — Освен това прекарах твърде дълго на седлото, за да ме зарадва толкова твърда седалка. Донесете ми по-удобен стол.
Последва миг на пълно изумление, след което из залата се разнесе глухо мърморене. За миг, преди да го прикрие, на физиономията на Мейлан пролича дълбокият размисъл, в който бе изпаднал, и Ранд едва не се разсмя. Най-вероятно Ашмодеан щеше да се окаже прав. Самият той изгледа Ранд озадачено.
Минаха още няколко тягостни минути преди старецът със сините звезди по палтото да притича запъхтян, водейки двама кайриенци с тъмни ливреи, които мъкнеха стол с висока облегалка, отрупан с облечени в коприна възглавнички, и им посочи къде точно да го поставят, като през цялото време хвърляше угрижени погледи към Ранд. Високите крака и облегалката на стола бяха прорязани с вертикални черти позлата, но все пак той изглеждаше нищожен в сравнение със Слънчевия трон.
Докато тримата слуги продължаваха да се изнизват заднишком със серия от ниски поклони, Ранд изхвърли повечето възглавнички на една страна, отпусна се с благодарност в стола и сложи сеанчанското копие на коленете си. Постара се обаче да не въздъхне. Авиенда го следеше твърде внимателно, за да си го позволи, а погледът, който Сомара непрекъснато местеше от нея към него и обратно, само потвърди подозренията му.
Но каквито и проблеми да имаше с Авиенда и Фар Дарейз Май, повечето присъстващи очакваха словата му със смесица от нетърпение и боязлив трепет. „Но поне ще скачат, щом им кажа «жаба»“ — помисли си той. Можеше и да не им хареса, но щяха да го направят.