Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
С появата на тайренците шумът наоколо взе да заглъхва и стихна до тихо мърморене. Мейлан се поклони вдървено на Ранд от седлото си. Погледът му се стрелна и към Авиенда, преди да реши да я пренебрегне, така както се стараеше да не забелязва Девите.
— Светлината да ви освети, милорд Дракон. Приветствам ви с добре дошъл в Кайриен. Длъжен съм да ви се извиня заради тази селска сган, но не знаех, че ще решите сега да влезете в града. Ако знаех, щях да ги разчистя. Смятах да ви устроя величествено посрещане, както се полага на Преродения Дракон.
— Вече го получих — отвърна Ранд и мъжът примигна.
— Както кажете, милорд Дракон. — Тонът му обаче недвусмислено подсказваше, че не разбира. — Ако благоволите да ме придружите до кралския дворец, там съм подготвил малко посрещане. Скромно, наистина, опасявам се, тъй като не бях предупреден, но все пак ще се постарая да…
— Каквото и да сте подготвили, ще е достатъчно — прекъсна го Ранд и си спечели вместо отговор нов поклон, съпътстван от мазна усмивка. Сега беше готов да се разтопи от угодничество, а само след час щеше да разговаря с него като с малоумен, който не може да разбере и най-простите факти под носа си, но под всичко това лежеше презрение и омраза, които лордът вярваше, че Ранд не забелязва, въпреки че грееха в очите му. Презрение от това, че Ранд не е лорд — поне не истински, според Мейлан, не от господарско потекло — и омраза, защото преди появата на Ранд Мейлан бе притежавал почти върховна власт над живота и смъртта на толкова хора, с малцина равни нему, и никой — над него. Едно беше да вярваш, че някой ден Пророчествата за Дракона ще се сбъднат: съвсем друго — това да се случи и да те лиши от толкова власт.
Последва миг на объркване, преди Ранд да нареди на Сюлин да позволи останалите тайренски владетели да подкарат конете си след Ашмодеан и знамето на Певин. Мейлан понечи да заповяда на своите Бранители отново да започнат да им разчистват пътя, но Ранд рязко се разпореди да тръгнат зад Девите. Войниците се подчиниха с безизразни физиономии, въпреки че офицерът им с белите пискюли поклати глава, а върховният лорд изписа на лицето си снизходителна усмивка. Усмивката му обаче се стопи, когато стана ясно, че тълпите сами се отдръпват пред крачещите в челото Деви. Това, че не им се налагаше да орат пътя си с бой, той приписа на айилската слава на диваци и се намръщи, след като Ранд му отговори с мълчание. И нещо, което Ранд веднага си отбеляза: след като тайренците тръгнаха с него, възгласите повече не се надигнаха.
Кралският дворец на Кайриен заемаше най-високия хълм в града, точно в самия му център, с квадратни очертания, мрачен и масивен. Всъщност от каменната грамада на двореца с многобройните му етажи и каменни тераси беше трудно да се види, че тук изобщо има хълм. Пътеките с високи колонади и тесните прозорци високо над земята с нищо не смекчаваха усещането за строгост, внушавано от сивите стъпаловидни кули, точно в средата на концентрични площади, извисяващи се все по-нагоре и по-нагоре. Улицата постепенно се превърна в дълга рампа, отвеждаща към високи бронзови порти и огромен квадратен вътрешен двор зад тях. Покрай стените бяха строени тайренски войници, замръзнали като статуи.
При появата на Девите през редиците им премина вълна на глух ропот, но той скоро бе заглушен от стройни войнишки възгласи:
— Вечна слава на Преродения Дракон! Вечна слава на лорд Дракона и на Тийр! Вечна слава на лорд Дракона и на върховния лорд Мейлан! — По израза на Мейлан човек можеше да си помисли, че всичко това е напълно спонтанно.
Слуги в тъмни одежди, първите кайриенци, които Ранд виждаше в този дворец, изтичаха с изкусно изработени златни купи и бели ленени кърпи в ръце и той слезе от седлото. Други притичаха да поемат юздите. Ранд се възползва от повода да умие лицето и ръцете си, за да остави Авиенда сама да слезе от коня. Ако се опиташе да й помогне, можеше и двамата да рухнат на каменните плочи.
Без ничие указание Сюлин избра двадесет Деви, които заедно с нея да го придружат вътре. От една страна, той се зарадва, че не настоява да задържи и последното си копие около него. От друга, му се искаше точно Инайла, Ламеле и Сомара да не са между двадесетте. Загрижените погледи, които му отправяха те — особено Ламеле, слаба жена с волеви скули и тъмнорижа коса, близо двадесет години по-голяма от него — го караха да стиска зъби и в същото време да им се усмихва окуражително. Авиенда сигурно беше намерила начин да поговори с тях и със Сюлин зад гърба му. „С Девите, изглежда, така и няма да мога да се разбера — помисли си той мрачно, докато хвърляше ленената кърпа в ръцете на слугата — но да ме изгори дано, ако се намери и една айилка, която най-после да разбере, че все пак съм Кар-а-карн!“