Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
Силхас изсумтя.
— Наречи ги ренегати и да се свърши! Остави Урусандер да се гърчи от позора на подозрението, а ние нека препуснем и поразим убийците на Джаен и Енесдия!
— Тя ми забранява да извадя този меч в нейно име, Силхас.
— Тогава извади го в името на своя брат!
Аномандър погледна брат си в очите и вдигна вежди.
— В името на моя брат или в името на неговата скръб?
— Виж двете като едно, Аномандър, и му придай отмъстителна острота.
— Скръб. Гняв. Чувства, които се гледат с ненавист…
— Само едното, братко. Скръбта просто плаче.
Аномандър извърна очи.
— Това отстъпление не мога да си позволя.
Дъхът на Силхас излезе на съсък.
— Вижте как стаята става все по-малка и вижте мъжа, който няма да мръдне. Висша жрице, донесете, моля, за нашата слабост на Майка Тъма. Върнете се после при нас за отговора й.
Емрал поклати глава.
— Не мога, лорд Силхас. Тя дава аудиенция на азатаная, Гризин Фарл. Моли Първия син да бъде с тях.
От външната стая доехтя шум и след миг Грип Галас пристъпи през отворената врата. Поклони се пред Аномандър.
— Милорд, простете за това прекъсване…
— Радвам се да те видя — отвърна Аномандър.
— Милорд, водя детето Орфантал и бих искал да ви го представя.
Първият син се надигна.
— Това ме радва. Доведи го, Грип.
Старецът се обърна и махна с ръка.
Момчето се появи колебливо на прага пред очите на Емрал.
— Орфантал — каза Аномандър. — Посрещаме те с най-голяма радост. Уведомиха ме, че си превърнал своето пътуване до Карканас в приключение, достойно за песента на бард, дори за някоя и друга поема навярно. Влез, моля, и ни разкажи за себе си.
Когато тъмните очи на момчето се спряха за миг на Емрал, тя се усмихна в отговор.
Орфантал пристъпи в стаята.
— Благодаря ви, милорд. За себе си нямам много да разкажа. Казвали са ми, че ми е дадено лошо име. Казвали са ми, че баща ми е бил герой във войните, умрял от раните си, но никога не съм го виждал. Баба ми вече е мъртва, изгорена на пепел в дома Корлас. Ако тя не ме беше изпратила тук, след като отпрати майка ми, щях да съм умрял в пожара. Не виждам в себе си нищо достойно за поема и нищо в живота си, достойно за възпяване. Но съм копнял да срещна всички вас.
Всички се смълчаха.
После Силхас пристъпи напред и му подаде ръка.
— Орфантал. Мисля, че има друг заложник в Цитаделата. Момиче, може би година или две по-млада от теб. Често е в компанията на жреците или на дворцовия историк. Дали да не отидем и да я намерим? Така ще мога да ти покажа още от новия ти дом.
Орфантал хвана ръката му.
— Благодаря ви, милорд. Чух, че имате бяла кожа, но не мислех, че ще е толкова бяла. На ножницата на дядо ми имаше костена украса и вашата кожа е точно такава.
— Без лъскавината обаче — отвърна с усмивка Силхас. — Макар че сигурно е също толкова похабена. — Поведе Орфантал към вратата, а там спря и погледна брат си през рамо. — Аномандър, все пак не я карай да чака много дълго.
Щом напуснаха, Грип Галас се покашля.
— Извинете, милорд. Момчето тепърва трябва да намери мястото си.
— Място, което да не отсекат под него, да — рече Аномандър. — Дано да намери твърда опора тук, и ако стане така, ще му завиждам.
Грип Галас се поколеба.
— Милорд?
— Да?
— Ако нямате повече нужда от мен…
— Бездната да го вземе, приятелю, няма край нуждата ми от теб.
Емрал видя как се втвърди погледът на стареца, сякаш думите на господаря му му причиниха болка, но той кимна и отвърна:
— Както винаги, на ваше разположение съм, милорд.
— Приготви конете ни, Грип. Ще напуснем Карканас преди да е свършил този ден.
— Веднага, милорд.
Аномандър се обърна към Емрал.
— Висша жрице, бих се радвал на компанията ви на път към Залата на Нощта.
— Разбира се — отвърна тя.
Орфантал имаше чувството, че се е изложил. Вървеше — ръката му бе потънала в дланта на Силхас — и вече се беше объркал в лабиринта от коридори и проходи. Но тези забързани хора, на които се натъкваха, поне бързо се отдръпваха от пътя им, тъй че този път го нямаше грубото блъскане, което бяха изтърпели с Грип Галас на идване. Кореше се за необмислените си думи, първите, които бе изрекъл пред лорд Аномандър. Надяваше се само Първият син скоро да забрави, че това представяне изобщо се е случило.