Ковачница на мрак

— Ренегати от разформировани части? Или искаш да предложа жалката възможност за Отрекли се с благородна кръв на ръцете?

— Изглежда, че трябва само да търпя презрението ти. Това, навярно, е жалбата на всяка майка.

Аномандър извърна очи.

— Презрението ми, Майко, още не се е събудило. Всъщност виждаш пред себе си един спящ мъж, все още потънал в нощта и в неспокойни сънища. Потръпна ли, това е само знак за моята безпомощност. Простена ли, това е само звук безсмислен. Докосване на пръсти не ще ме измъкне от съня, тъй че копнея за острата захапка на ножа. Единственият въпрос, който остава, е: кой ще държи този нож?

— Ако допускаш, че Урусандер е толкова коварен — каза Майка Тъма, — значи вече сме изгубени.

— Той приюти Синтара — каза Аномандър. — Нов култ изгрява в Нерет Сор. Застава срещу теб тъй както изгряващото слънце се опълчва на нощта. Тъй че се чудя, Майко, колко още ръкавици трябва да бъдат хвърлени в нозете ти?

— Иди при него, Първи сине.

— Не е нужно — отвърна Аномандър. — Той се подготвя да тръгне в поход срещу Карканас. Трябва само да почакаме да потропа на портите на Цитаделата. — Тръгна към вратата. Преди да посегне към бравата, погледна през рамо към Майка Тъма. — Чух съвета ти, Майко. Но това, което правя сега, е в защита на Карканас.

Вратата тихо се затвори след Първия син. Емрал помисли да го последва, но нещо я задържа. Остана срещу Майка Тъма, ала не можеше да измисли какво да каже.

Гризин Фарл въздъхна.

— Осиновеният ви син е труден мъж.

— Ако имах друг път, по-безболезнен за него, щях да съм го избрала.

— За всички ви, предполагам.

Но тя поклати глава.

— Готова съм да понеса това, което предстои.

— Навличате си самотно съществуване — каза Гризин Фарл и погледна с тъга Майка Тъма.

Изведнъж на Емрал й се стори, че Майка Тъма се преобрази в нещо по-твърдо от камък, а след това също толкова бързо сякаш се стопи, докато не стана почти безтелесна.

— Азатанай, след това, което ми разказахте за събитията, ставащи на запад… само чрез самота мога да гарантирам дълго съществуване и роля във всичко, което предстои. — Погледът й се измести от Гризин Фарл към Емрал. — Висша жрице, превърнете своето богослужение в неотменно признание пред неизвестното и неведомото. С упование и приемане на тайнството хаосът, обитаващ всички нас, става спокоен, докато самото море не се превърне в кротко огледало с ведро отражение.

Емрал погледна азатаная, а след това вниманието й отново се насочи към Майка Тъма.

— Не виждам никакъв извор на сила в такова отстъпване, Майко.

— Противопоставя се на природата ни, да. Знаеш ли защо не отказах похотта на жриците? В онзи миг на облекчение самото време бива изоставено и на негово място дори тленното тяло изглежда безкрайно като вселената. В онзи миг, Емрал, намираме пълното отстъпване и в това отстъпване — блаженство.

Емрал поклати глава.

— А после плътта се връща, с нейните болки и дълбоката тежест отвътре. Блаженството, което описвате, Майко, не може да бъде поддържано. А и да можеше някак, то скоро всички щяхме да носим лика на безумието.