Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
Но жрецът кимаше енергично.
— Значи този свят настоява, а аз горчиво благославям всяка негова претенция за правдивост всеки път щом се събудя, всеки път щом закретам в него. Все пак какъв отговор ще ми предложиш, историко, когато намирам кръвта й, смесена с пот на дланите си? Оглеждал съм се, гол пред огледало, и никакви рани нямам по себе си. Какво ще ми предложиш, с което да поправя сетивата си, когато вървя в Залата на портретите и виждам образа й, толкова съвършено нарисуван на стената? Висша жрица Енесдия. Надписът е изтъркан, но мога все пак да го различа.
— Няма такъв портрет, жрецо… не, почакай. А, говориш за баба й, която наистина беше Висша жрица преди идването на Нощта. Казваше се Енестила и служеше като последната Висша жрица на речния бог преди реформацията на култа. Приятелю, такава е магията на сънищата…
— А кръвта?
— Казваш, че говориш в сънищата си, но че гласът е на Майка Тъма. Прости ми за това богохулство, но ако има кръв на нечии ръце, Ендест…
— Не! — Жрецът скочи на крака. — Никаква воля ли не ми е останала? Ние я молим за напътствие! Умоляваме я! Тя няма право!
— Прости ми, приятелю. Издавам само невежество, щом заговоря по въпроси на вярата. Говорил ли си със Седорпул?
Ендест отново се смъкна на стола.
— Първо отидох при него. Сега той бяга само като ме види.
— Но… защо?
Лицето на младия мъж се изкриви.
— Ръцете му остават чисти, сънищата — непокътнати.
— Мислиш ли, че той би приел с охота онова, което те разгневява?
— Ако тя поиска кръвта на живота му, той е готов да й предложи гърлото си и да изпита наслада в щедростта на своя дар.
— Но ти не си толкова очарован от жертвата.
— След като всичките ми молитви към нея остават без отговор… — Погледна с гняв историка. — И не смей да ми говориш за изпитания на вярата ми.
— Няма — отвърна Райз Херат — Както казах, да проследя този път за мен означава бързо да разнищя логиката. Но три крачки по него и вече се обърквам, твърде много краища се оказват в ръцете ми и всеки възел е подозрителен.
— Как можеш да откажеш вярата във властта?
— Мисля, че без вяра няма никаква власт.
— Какво печелиш с това, историко?
Райз сви рамене.
— Свобода, предполагам.
— А какво губиш?
— Ами, всичко, разбира се.
Жрецът го зяпна.
— Уморен си, приятелю. Затвори очи. Аз ще изчакам.
— А когато видиш кръвта по ръцете ми?
— Ще ги взема в своите.
Очите на Ендест се напълниха със сълзи, но след миг той ги затвори и отпусна глава на дебелата подплата на стола.
Райз Херат видя как сънят надви младия жрец и зачака маската да се пропука.
Яздеха през затихнал град, в който светлината едва проникваше, а малкото търгуващи по улиците хора, които Орфантал можеше да види, говореха раздразнено и правеха отсечени, резки жестове. Сумракът в уличките, излизащи на главния булевард, кървеше като от рани по плътта на деня.
Той яздеше един от конете на лейди Хиш Тула, кротка кобила с широк гръб и мърдащи уши, с късо подрязана сплетена грива. Зачуди се дали животното си има име. Зачуди се дали го знае и държи на него и какво може да означава за нея това име, особено в компанията на други коне. И дали знае имената на другите коне, и ако ги знае, тогава какъв нов облик е намерила в своя свят? Имаше ли някакъв намек, че нещата не са такива, каквито изглеждат? Че нещо чуждо вече е заседнало в главата на животното?
Не знаеше защо го глождят такива въпроси. Съществуваха всякакви видове безпомощност, както и много видове слепота. Един кон може да носи на гърба си герой или злодей. Животното не прави разлика и не заслужава да бъде опетнено от делата на своя господар. Едно дете може да залита след баща, убил за удоволствие, или след майка, убила от страх, и да прекара цял живот в сянката на такова знание. Въпросите не могат да възникнат без някакъв усет за знание, а най-лошото е, че с това знание идва осъзнаването, че на много от тези въпроси изобщо не може да се отговори.
Точно пред него яздеше Грип Галас, който се беше върнал при Хиш Тула от така и несъстоялата се сватба, а лейди Хиш носеше броня и оръжия, и имаше вести за смърт, идващи от север. От всичко това стаята, в която бе отседнал Орфантал, и къщата около нея, изглеждаха малки и злочести. Грип и Хиш Тула бяха смълчани, умовете им бяха пълни с мрачни новини, но Орфантал беше твърде уплашен, за да задава въпроси, и бягаше от бремето на близостта им.