Ковачница на мрак

— Какво тогава ви задържа тук? — попита Аномандър.

— По титла съм прочут като Закрилника, но този аспект е нежелан. Явявам се където най съм нужен, но и в надеждата най-сдържан. Самото ми присъствие тук е горчив коментар за положението ви, уви.

В тези думи имаше предизвикателство, но Аномандър просто кривна глава, сякаш преценяваше азатаная в нова светлина.

— Заварихме ви да се грижите за Кадаспала. Дори тогава сякаш можехте да превърнете ръцете си в пранги, които да се стегнат на китките му, за да спрете това негово ужасно самоосакатяване. Но вие закъсняхте.

— Така е, Първи сине.

— Значи ли това, че заставате сега пред нас, за да заявите, че вече е прекрачен един праг?

Емрал забеляза как Майка Тъма следи двамата и как най-сетне в очите й се е появила тревога.

Гризин Фарл се намръщи.

— Отговорих ви искрено.

— Майко Тъма — каза Аномандър. — Разбрахте ли това?

— Не — отвърна тя. — Изглежда, съм задала погрешните въпроси на нашия гост. Споходи ме объркване, Първи сине, с подвеждащи мисли за последната азатанаи, застанала пред мен.

— За която не знаем нищо. От името на речния бог ли говори тази Т’рисс? Спазарихте се с онзи съперник и спечелихте от него жертването на хиляда души?

— Оскърбяваш и двама ни — сряза го Майка Тъма. — Спазарихме мир между нас.

— И какво бе естеството на тази размяна?

— Нищо веществено.

— Що за мир е тогава? Да го опиша ли? Гората на север може все още да гори, но колибите със сигурност са усмирени. Това би могло да се изтъкне като благодат на мира, един вид.

— Ние не предизвикахме смърт между нас!

Емрал видя как богинята потрепери от гняв, но Аномандър сякаш остана безразличен. Заряза официалностите и попита:

— Гризин Фарл, какво знаеш за тази Т’рисс?

— Не познавам азатанаи под това име, Първи сине.

— Имаш ли описанието й?

Гризин Фарл сви рамене.

— Това не означава нищо. Ако бях пожелал, можеше сега да се рея пред вас като птица или може би пеперуда. — После се намръщи. — Но вие я наричате родена от Витр. Двама азатанаи се отправиха да проучат загадката на онова разяждащо всичко море. Може би е една от тях.

— А силата, която тя разкри, също ли не ти говори нищо?

— Само това, че беше необичайно непредпазливо, съвсем неприсъщо за азатанаи. Има забрани срещу такава крещяща намеса.

— Защо?

— Нездравословно е за един азатанай да си навлече негодуванието на друг азатанай.

— И тъй наречената Т’рисс е направила това?

— Така изглежда, Първи сине.

— Доста пасивен си в негодуванието си, Гризин Фарл.

— Не на мен са се натрапили, тъй като тайстите не попадат под моето влияние.

Емрал ахна, щом осъзна последствията от този коментар. Погледна към Майка Тъма и стъписана видя изненадата, изписана на лицето й.