Престолът от драконова кост

— Е, братко — промълви кралят и оголи зъби в усмивка, — добре изглеждаш.

— За разлика от теб — контрира светкавично Джосуа, но Деорнот не пропусна да забележи неспокойната искрица в погледа му. Нещо ужасно дебнеше във въздуха и всички го усещаха. — Покани ме да преговаряме, Елиас. Какво искаш?

Кралят присви очи — те сякаш потънаха в зелената сянка — и дълго не отговори.

— Моята дъщеря. Искам дъщеря си. И още… едно момче — но то не е толкова важно. Не, искам най-вече Мириамел. Ако ми я предадеш, ще дам дума, че нищо няма да се случи на децата и жените в Наглимунд. В противен случай всички, които се крият зад стените му и ми попречат… ще умрат.

Последното бе изречено с такава небрежност, че Деорнот потръпна.

— Не е при мен, Елиас — отвърна бавно Джосуа.

— Къде е?

— Не знам.

— Лъжец!

Кралят изкрещя с такава ярост, че Деорнот за малко да изтегли меча си — очакваше Елиас да скочи от стола. Кралят обаче почти не помръдна, а само подкани с жест Приратес да напълни отново бокала му от пълна с някаква черна течност кана.

— Не мисли, че съм лош домакин, задето не предлагам и на теб — обясни Елиас, след като отпи огромна глътка и се усмихна мрачно. — Предполагам, че това питие няма да ти подейства добре. — Той подаде чашата на Приратес, който я пое внимателно и я остави на масичката. — А сега — продължи Елиас почти добронамерено — може ли да не си губим времето с излишни игрички? Искам дъщеря си и ще си я получа. — Тонът му придоби гротескно жаловит оттенък. — Няма ли права един баща над дъщеря си, която обича и е отгледал?

Джосуа пое дълбоко дъх.

— Правата ти над нея са си ваша работа. Тя не е при мен, но и да беше, не бих ти я предал без нейното желание. — Той продължи припряно, за да не позволи на краля да отговори: — Опомни се, Елиас, умолявам те — някога ти беше мой брат, въпреки всичко. Баща ни обичаше и двамата, теб повече от мен, но най-много тази земя. Не съзнаваш ли какво вършиш? Не става въпрос само за тази битка — Ейдон е виждал много сражения по тази земя. Но има нещо друго. Приратес знае за какво говоря. Няма никакво съмнение, че тъкмо той те поведе по този път надолу!

Деорнот забеляза как Приратес се извръща, изненадан от думите на принца.

— Умолявам те, Елиас — продължи Джосуа сериозно и скръбно. — Отвърни се от пътя, който си избрал, върни този прокълнат меч на нечестивците, които искат да отровят и теб, и Остен Ард… и аз ще оставя живота си в твоите ръце. Ще отворя портите на Наглимунд за теб, както девица открехва прозореца си за своя любим! Ще повдигна всеки камък на небето и земята, за да намеря Мириамел! Захвърли меча, Елиас! Захвърли го! Неслучайно е наречен Печал!