Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
Значи са двама, каза си змеят.
Виж ти.
Ловецът, когото Алванд се постара да посплаши, изобщо не помисли в онзи миг на паника за другаря си. А го ПРИКРИ. Ясно защо — жена е. Виж ти…
Ловецът не бе лош, потвърди се впечатлението на Алванд. Колкото до Огнян Тонев… е, той е нормален човек. По-добър е от повечето… Но би ми било неприятно да приема загуба от такъв като него, помисли си змеят. Радослав е повече от това.
Точно така.
Ще понеса да отстъпя пред Радослав. Ще изпитам скръб, ала без обида — рече си оръженосецът хладнокръвно, надмогнал чувствата си, сякаш забравил своето име Водач. По-скоро — Съдник.
Ако Тя избере Радослав, разбира се.
Отдалечаваше се с ленива крачка, когато чу зад гърба си:
— Шефе, оригиналните накладки ето тук може да ги използваме пак, обаче това — ще трябва да го поръчаме, ако ще държим да е баш за модела…
Почувства как Тонев с усилие се откъсва от грижите и терзанията си, заслушва се в казаното, съсредоточава се, вниква…
… и вече отново е ведър, отдаден на своята работа.
Искра бе изтрита от мислите му.
Алванд зачака автобус, оглеждайки се между другото и за заблудено свободно такси.
Ето го последния отговор. Искра използва по-твърд от разсейващия щит. Може би несъзнателно.
Дори новоизлюпено шарканче не заема защитна поза спрямо обект, когото не смята за враг. Никой не се брани от приятел. Вдигнатият щит е белег за война. Шаркански обичай. Щитът е самата война. Хората си мислят, че МЕЧЪТ значи война. Мечът е активната форма на щита, изпреварващ удар, радикална защита. Образът на щит в мисълта означава намерение да се нападне. Така гласят Скрижалите.
И така… Искра третира Тонев като потенциален враг. Или не самия Тонев, а целия Човешки свят. Слънце ясно… Как е издържала толкова години — бодлива, наежена, винаги готова за битка!? Това е неестествено състояние!
Иван е прав — ужасно е да се родиш змей по душа в чуждия свят човешки.
Алванд потръпна. Чужд свят…
Забеляза свободно такси и моментално вдигна ръка, оставяйки настрани разсъжденията си.
За да направиш нещо добре, не го върши заедно с други. Освен ако не са два-три филма за гледане и тълковен речник за бегло четене — съвместими действия, обикновено запечатване в паметта. Не като да хващаш такси и да анализираш важни неща, при това без да навлизаш в бързо времеделене.
9.
Тресеше го. Затова спря, за да набере номера на Венета.
— Братовчед ти ми звъня преди час. Намерил е в картотеката нещо и по нашия въпрос.
— Защо не се обади на мен? — Северин погледна часовника, разтърси го и установи, че е спрял.
— Мобифонът ти беше изключен.
— Така ли?… Да, може.
Ясно помнеше, че не е изключвал апарата. Само го нагласи да бръмчи без много шум. Писукане на мобифон се чуваше надалеч — знаеше го от опит. И хората му обръщаха внимание, все още не бяха масови тези играчки в България…
— При тебе наред ли е всичко?
— Да — излъга без колебание Северин. Гърбът го сърбеше и той се отърка в облегалката. — Къде да те чакам?
— След малко ще се видя с Ясен на Лъвов мост. Ще ми даде някакви книжа по случая. Ще бъда на спирката за към жека-то.
— Помоли го да ме изчака, ако няма работа. Край.
Той пропусна да го задминат няколко тира и потегли след тях. Отби се от околовръстното към Студентски град. Подсмърчаше и няколко пъти кихна.
Венета беше сама. Тя се качи с тънка черна папка под мишница.
— Братовчед ти беше зает.
— Все е зает — Северин наблюдаваше светофара.
— Подготвяли мероприятие за деветнайсети декември.
— Охо!… Отдалеч се гласят. Нещо ще се разсмърди на тая дата значи…
— Всъщност, спешно му дали друга задача. Беше много отнесен. За първи път го виждам такъв. Даже забрави редовната си шегичка.
— Коя от всичките? — детективът ръчкаше лоста на скоростите. Колата забуча, набирайки асфалта под себе си.
— За зестрата, без която щял да ме вземе.
Той плъзна поглед към папката на коленете ѝ.
— Чете ли го?
— Не.
— Нямаше да ти се сърдя. Нали сме съдружници.
— Нещо не ми се искаше да го чета… Разстроен ли си?
— Хм. Не. Защо?
— Пред МВР винаги се озърташ за някой познат, а сега дори не погледна.
Северин хвърли око в огледалото, все повече се отдалечаваха от споменатата сграда.
— Чувствам се отмалял. Май успях да настина. Да имаш аналгин-хинин в чантата?
— Заповядай.
— Дай още едно хапче… На задната седалка до фотоапарата трябва да има минерална вода… Чхи!