Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
Мълчаха и се гледаха.
Детективът не можеше да определи възрастта на мъжа пред него. Вероятно бе или младолик дядка някъде към четирийсет, или рано пораснал младеж. Косата му беше къса и гъста, червена като бакър. Чертите на лицето бяха някак изтънчени и дори поразената от незнайната краста кожа не ги загрозяваше. Пък и самото лице притежаваше объркващо здрав и естествен вид… сякаш се беше родил такъв. Дали не е грим?
Прилича на… гущер, несмело си помисли Северин. И сега какво, ще се бием ли, що ли…?
Не изглежда чак толкова як, че да не мога да се справя, пък…
Въобще нямам желание да се занимавам с този… този…
Плавно, почти танцово, но и невероятно бързо, жълтоокият стори път. След броени секунди детективът се окопити, машинално кимна с глава за „мерси“ и се промуши между шлифера и дървото. Правеше втората крачка, когато с крайчеца на окото видя леко помръдване — сякаш непознатият искаше да го блъсне с бедро. Северин усети парливо жегване на камшик по гръбнака си.
Без каквато и да е връзка с навиците за самозащита и със съзнанието, тялото на детектива се подчини на друго, нямащо нищо общо с нервите му. Краката го понесоха на спринт по пътечката. Едва успяваше да криволичи между дървета и храсти, есенна шума съскаше и се метеше подире му.
… Боже, закъде съм побягнал…
Той спря и се приведе, стиснал коленете си с длани. Вдишваше жадно мразовития въздух, краката му тръпнеха от внезапната слабост. Добра скорост, по дяволите, никога не съм тичал така, като вятър… Изправи се бавно и отведнъж натежалите му фотоапарат и бинокъл го подсетиха какво прави тук.
… Северин дълго стоя на едно място, масажирайки слепоочията си.
През цялото време усещаше между плешките нечий немигащ внимателен взор.
Двайсетина метра отляво, зад висок и сух къпинак, мъжделееше дълъг виненочервен обект с болкитови петна по калниците. Фордът го чакаше — твърд щрих, успокояващ контур сред свят, който се отразяваше в криво магическо огледало.
Би предпочел отново да се разсее, да забрави и никога да не си спомня всичко това, което не се вписваше в границите на досега познатото битие.
И все пак се огледа, но чак през стъклото на автомобила и след като двигателят вече ръмжеше на скорост, докато обувките цапаха амбреажа.
Никой.
Поне доколкото можа да прецени със сълзящите си от студа очи.
Фордът рязко потегли, пръсна кал в близките храсталаци и заподскача по бабуните на черния път.
На шосето детективът спря и телефонира на Венета.
— Шефе, клиент!
Огнян избърса ръцете си с гюдерията и излезе пред халето на сервиза. Носеше работен комбинезон, който гледаше да пази чист, но тъй като участваше в работата наравно с подчинените си монтьори, не успяваше да избегне някое и друго петно. Ала не се срамуваше от лекетата. Все пак, за повече представителност, носеше под комбинезона си риза и вратовръзка. Примижа към посетителя.
Клиентът беше висок, млад, с дълъг шлифер. Слабото му лице се криеше зад големи тъмни очила. Ветрец рошеше светлокестенявите, почти русоляви коси с меден оттенък. Кожата на клиента носеше неравномерен петнист загар на скиор или човек, бачкащ на открито. А може би има екзема или някаква форма витилиго.
Дрехите му бяха нови, но по тях трудно можеше да се съди какво иска — таратайка за малко пари или реглаж на луксозна марка автомобил.
— Тонев, собственик — представи се Огнян. Не подаде пръв ръка, следейки реакцията на клиента.
Онзи не се погнуси да стисне длан на работник. Това се хареса на Огнян, както и здравото мъжко здрависване.
От своята страна на очилата Алванд прецени, че съперникът на Крилан изглежда по-възрастен от годините си — най-вече в лицето. Иначе фигурата му бе спортна, макар и не поддържана с упражнения.
(Спортна, помисли си змеят, въпреки че се беше зарекъл да не се отвлича и да не прави никакви изводи, дори предварителни, докато срещата не приключи. По-скоро — огледът. Искаше да си отговори на някои въпроси. Внимателно прецени какво ще каже и какво ще направи, така че да не засегне достойнството на събрата си.
Естествено — и достойнството на човека пред себе си.
Както и честта на родената в човешка кожа змеица Искра.)
(Спортна външност…
Иван му бе обяснил понятието.
Спортисти? И само с това ли се занимават? Има ли тогава и хора, които са посветили живота си единствено на ядене, пиене, сън — и го правят професия?… Между другото, защо „професия“? Нима думата „живот“ е толкова тясна в Лъжовния език?…